Чарлс Бенет - Дневникът на пирата

На изстрелите ни отвръщаха предизвикателни крясъци от гърлата на пиратите. Като лъвове в капан те се бяха обърнали към нас, решени да се съпротивяват до последен дъх.

— Елате де, войници — долетя подигравателен глас. — Имаме изненада и за вас.

Така се и оказа. Когато нашите хора сгъстиха редиците си и ние се приближихме до върха на хълма, чух гръмогласен вик на Даго. Маскировката бе смъкната незабавно и се показаха няколко оръдия, разположени на промеждутъци около укреплението така, че държаха под обстрел най-лесните подстъпи към ограденото място.

— Залягайте всички, залягайте! — извиках аз, но преди мнозина да разберат заповедта или да я изпълнят, думата „Огън“! прозвуча с омразния глас на Даго и няколко силни гърмежа отекнаха над острова, последвани от свистене на летяща стомана и стенанията на покосените, но не убити войници.

За един напрегнат миг всички, които бяхме оцелели, се поколебахме. Ако един-единствен бе дал пример за отстъпление, щяхме да побегнем и пиратите положително щяха да наизскачат от твърдината си и да ни отмъстят жестоко. За щастие сред нас все още имаше човек, когото внезапният и ненадеен залп на оръдията не бе зашеметил напълно. Като притисна бузата си с лява ръка, за да скрие кръвта, течаща от раната там, капитан Хадфийлд размаха сабята, която държеше в другата си ръка, и викна „Напред!“ така гръмогласно, че помете страха от нас, останалите, както грижлива домакиня помита паяжини с бърсалка.

— Напред!

Възгласът бе подет и с окрилящо „ура“ ние отново се устремихме напред. Нямаше време за презареждане на оръдията! След миг се озовахме върху насипа, събаряхме отбранителните съоръжения или кръстосвахме саби с хората зад тях, преди дори едно гюлле да успее да мине през пробива. Един от войниците ме повдигна и аз се покатерих на цапфата на оръдието, което бе повалило толкова храбреци от моя отряд. Изпитвах чувство на бурно ликуване и силна жажда да убивам. Пистолетът, с който се прицелих в Даго, направи засечка и аз с ругатня запокитих тази безполезна вещ в главата му, но не го улучих. Тогава скочих вътре в укреплението и се развъртях юнашки, за да дам време на някои от войниците да се присъединят към мен.

Мисля, че не повече от пет-шестима наши успяха да проникнат в ограденото място. Останалите бяха сметнали, че отбранителната барикада е прекалено висока, за да се прехвърлят през нея, или пък твърде здрава, за да я съборят, докато пиратите се биеха така свирепо, че правеха укреплението си наистина непристъпно. Колкото до нас, шестимата, които успяхме да проникнем вътре, оказахме се в опасно положение. Даго подвикна по име на неколцина от хората си да ни нападнат и ние се видяхме въвлечени в ожесточена схватка с някои от най-добрите бойци измежду пиратите. Двама от войниците паднаха почти веднага, а малко по-късно аз получих удар по главата и всичко ми причерня.

Не съм останал за дълго в безсъзнание, както научих впоследствие. И наистина все още не се бе мръкнало, когато дойдох на себе си и усетих, че главата ми се цепи от болка. Ала се чувствувах така, като че голяма част от живота ми бе изтекла, докато съм бил в безсъзнание. Намерих се легнал зад някакви храсти, далеч от пиратското укрепление, капитан Хадфийлд промиваше челото ми и ме оплакваше на глас, тъй като ме смяташе за мъртъв.

— Нищо подобно — обадих се аз, когато го чух. — Само се чувствувам доста зле и съм страшно отпаднал. Какво стана? Завзехме ли укреплението им?

В отговор капитан Хадфийлд стисна силно ръката ми, неизразимо зарадван, че ме вижда още жив, а после дръпна листната завеса, която ни закриваше. Като погледнах отвъд поляната, където се търкаляха няколко трупа, напомнящи ми за щурма, съзрях пиратското укрепление. Сега високо над него се вееха дръзко пиратското знаме и необикновеният символ, който адмирал Даго развяваше от мачтата на своя флагмански кораб.

— Значи са победили — изпъшках — аз. — Как се развиха нещата? Как успях да се отърва?

— Ти дължиш живота си на Лен Григс — каза капитан Хадфийлд. — Щом видя, че си обкръжен вътре в укреплението, той някак си успя да пробие отбраната им, макар че се съмнявам дали сам би могъл да ти опише точно как е извършил това. Когато те удариха, той беше вече достатъчно близо до теб, за да те прихване, преметна те през рамо и се измъкна обратно, преди аз да разбера, че си ранен. Само така можеше да бъде спасен животът ти. Пиратите бяха толкова силно укрепени, че не бяхме в състояние да се доберем до тебе вътре, а вследствие на жертвите, които дадохме при нападението, фактически те вече имаха числено превъзходство над нас.