Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

— Хайде, Крамик не е страхливец. Да видим какво има да ни каже.

Ванад се извърна към отдалечаващите се сангаси, но накрая кимна с глава:

— Добре, само не ни губи времето напразно.

Крамик не му отговори, обърна се и тръгна между скалите. Мъжете го последваха. Докато се придвижваха по стръмния път, Булик прошепна:

— Ермиар ни каза, че си напуснал войската? Защо?

— Скоро ще научите всичко — отвърна му Крамик и продължи да ги води напред. Намираха се в подножието на голямата скала. Манастирът се издигаше от едната им страна, а от другата зееше дълбоката пропаст. Крамик ги водеше навътре в скалите, като от време на време се катереше доста ловко, което затрудняваше другарите му, особено по-пълния Булик. Неусетно тримата се озоваха в нещо като тунел, в който не проникваше и лъч от светлината на деня.

— Къде сме? — попита Булик и спря.

— В подземията на манастира — отговори Крамик, — изчакайте, сега ще донеса светлина.

Той избърза напред и след няколко минути се върна с факла в ръка.

— Още малко остава — каза волобарът и продължи нвътре. Булик и Вананд го последваха.

След около четвърт час се озоваха в нещо като галерия, където пътят се разделяше в три посоки. Крамик закрепи факлата в скална пукнатина и седна на един камък.

— Тук можем да говорим спокойно — заяви той.

— Ти май съвсем си откачил — каза Вананд, като се оглеждаше. — Как го намери това място?

В този момент от единия коридор срещу тях връхлетя нещо голямо и космато. Вананд се отдръпна стреснат назад, но в следващия момент позна Дурум, който се втурна към господаря си и зарови муцуна в ръцете му. Крамик го погали по главата, потупа го и нареди:

— Долу, Дурум.

Вълкът вирна уши, погледна умно и послушно се сви на кълбо в краката му.

Булик също си хареса един камък и седна на него. Само Вананд остана прав и с недоверие загледа Крамик.

— Ветровете да ме отнесат, не е хубава тая работа — промърмори Вананд и погледна многозначително към Булик, който очевидно имаше по-голямо доверие в Крамик и съвсем спокойно седеше и чакаше да разбере какво има да им съобщи.

А Крамик мълчеше и подбираше думите, с които да започне. Щеше да е труден и дълъг разговор, защото той бе избрал да се довери на другарите си и да им разкаже всичко, което до този момент бе крил. Те заслужаваха това.

Докато падаше от сгромолясващата се кула, в съзнанието му изникнаха образи. Той видя едно дете да го хваща за ръката. То се усмихна и каза: „Не се страхувай, скоро ще бъдем заедно.“ А когато детето пусна ръката му и изчезна, той усети, че вместо да лети бързо надолу, се носи из въздуха леко и бавно. Около него се рееха облаци, окъпани от слънчевите лъчи. И изведнъж всичко избухна в някакви светлини и форми и сред тях той позна пред себе си Великия съдия.

Великият се изправи сред огнени езици и златни облаци.

— Защо съм тук? — попита го той.

— Ти пожела да станеш демон — каза Великият.

Попита го:

— Какво значи да бъда демон?

— Когато се срещнем отново, ти ще ми кажеш — усмихна се Великият.

Попита го:

— Защо живеем?

— За да се върнете при мен — каза Великият.

Попита го:

— Защо си ни изоставил?

— Оставихте ме вие — отговори.

Попита го:

— Защо те изоставихме?

— Не ми повярвахте — каза Великият.

Попита го:

— Защо не ти повярвахме?

— Защото при мен не страдахте — каза Великият.

Попита го:

— Къде да те намерим? В страданието ли?

— Защото ви обичам, съм ви дал независимост и свобода. Можете да ме намерите навсякъде, защото аз съм навсякъде. Може и да не ме намерите — отговори Великият съдия.

Попита го:

— А какво ще стане, ако не те намерим, Велики?

— Ще питате защо живеете — отговори Съдията, вдигна ръка и я постави върху главата му:

— Бъди демон.

— Не мога да повярвам — избоботи Булик, когато Крамик спря да говори.

Факлата вече догаряше, а Вананд несъзнателно бе зяпнал и облещил очи срещу волобара.

— И ти мислиш, че отварянето на тази книга ще донесе нещо лошо? — попита Булик след кратко мълчание.

— Каршашаранал е бил много могъщ магьосник, — отговори Крамик — ако някой успее да обсеби силите му, ще се сдобие с нечувани умения. И ако му липсва морал, може да използва тези сили, за да твори зло.

— И ти си волобар, а не човек? — попита посъвзелият се Вананд.

— Да — отговори Крамик, — аз трябваше да занеса Зелената книга в Кабур Далет, където да бъде защитена. Но се провалих. Някой я открадна от мен и дори е успял да я отвори. Сега трябва да разбера кой е и да му попреча да намери другите две книги.