Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

— И запомнете — продължи той, все едно нищо не се е случило, — не можете да избягате от вашия император.

Салистар се отправи към коня си, яхна го с едно движение, а след него от къщата се подадоха останалите боломити, повели жената на ковача и двете й деца. Лицата и на тримата бяха зачервени и изтерзани, съсипани от мъка. Никой друг не направи опит да избяга от новия кан-император. Последваха го мълчаливо по пътя му за Истрос. Когато минаха покрай младия боломит, видяха само тънка струйка кръв, стекла се от устата към брадичката на сякаш заспалото му лице.

Асура се промъкна към повърхността на леговището си. Там, около изхода, сивите бяха струпали плодове от Живото Дърво. Усещаше как зародишите нарастват и тежат в корема й. Скоро щеше да ги роди. Болки пронизваха тялото й, силите му угасваха. Светлината на деня се отрази в очите й, тя достигна изхода и се отпусна до купчината плодове, донесени от децата й. Хапна малко от сладкия плод и се унесе в неспокойна дрямка, прекъсвана от силните болки. Накрая се събуди още по-изтощена от съня. Болката ставаше непоносима, от муцуната и се разнесоха хрипливи стонове. И тогава усети първия зародиш между краката си, протегна се с усилие и го издърпа. Останалите продължиха да излизат, а майката с мъка ги избутваше настрани и продължаваше да се напъва. Големината им бе колкото на кокоше яйце, покривката — тъмна и слузеста, а центърът им излъчваше много слаба жълта светлина. Асура, изтощена от раждането, отново заспа. Събуди се на другия ден, когато слънцето изгря. Болките бяха отшумели, около нея се въргаляха мъждукащите зародиши. Тя се зае, както винаги след раждане, да издълбае гнезда в земята, където да ги приюти. Едно по едно яйцата биваха полагани в дупки и заравяни. Майката усещаше края си, бе много изтощена от раждането, от дългия път и стотиците години живот. Най-накрая щеше да си почине, отивайки в небитието, но преди това зародишите трябва да бъдат скрити на сигурно място. Новият живот трябва да се роди. Чудовището влачеше безформеното си тяло по тъмните влажни коридори и заравяше с внимание бъдещото си поколение. Когато и последното яйце бе положено в земята, Асура се придвижи с последни сили навътре в леговището, там, където започваха тунелите на къртиземлявиците, и се сви на кълбо. Животът й започна бавно да гасне и майката не видя как леговището се изпълни със светлина. Светлината, излъчвана от зародишите, се усили и дори през пръстта, с която бяха зарити, проникваха ярки лъчи и разкъсваха подземния мрак. Нещо в леговището се размърда, светлината започна да пулсира и около всяко зарито яйце пръстта започна да се движи. Подаваха се дълги израстъци, подобни на коренища, и пълзейки по земята се проточваха и растяха. Достигаха до големия корен на Живото Дърво, впиваха се в него, пробиваха твърдата кора и пиеха от сока му. Светлината на зародишите стана невъобразима, ярка и силна, проникна през земята и освети дървото с приказни илюминации.

Щом видяха светлините, сангасите препуснаха обратно към манастира. Дежурството им край Лисичи урвар изтече. А вътре, в леговището на майката, зародишите продължаваха да пият от сока на Живото Дърво. Туптяха като сърца под студената пръст и нарастваха с всеки изминал час. Някои от тях не успяха да стигнат корените на дървото и угаснаха, но тези, които жадно пиеха, пулсираха и пръскаха светлина в мрачните тунели.

Група билярски войници от Войската на „змиите“ препускаха в галоп и нетърпеливо подвикваха на конете си да бързат. Бяха изпратени от кан-императора да търсят заобиколен път към манастира и най-накрая усилията им се увенчаха с успех. Намериха проход, който заобикаляше Кападската клисура и отвеждаше право на мястото, от което негулите охраняваха и им пречеха да преминат.

Вече наближаваха. Билярският лагер се откри съвсем скоро пред очите на конниците и виковете им станаха по-нетърпеливи. Конете тичаха бясно напред, запотени и разпенени от скоростта. Когато „змиите“ достигнаха лагера и запитаха за кан-императора, ги насочиха към една поляна встрани от шатрите, където Издулор упражняваше боя с меч, заедно с няколко войници. Мъжете, разпределени по двойки и съсредоточени в боя, не обърнаха внимание на приближаващите ездачи, но щом Издулор ги забеляза, даде веднага знак на противника си и прекъсна боя.

Войниците „змии“ скочиха от конете си и се поклониха ниско пред императора, който нетърпеливо попита: