Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

И тогава златните пламъци и облаци изчезнаха. Той се изпълни със странно и необяснимо усещане, а в средата на пода под него едно дете стоеше и въртеше любопитно очи. Намираше се в кръг от светлина, сякаш дошла от нищото, или сякаш самото то я излъчваше. Когато погледите им се срещнаха, то весело се засмя и протегна розовите си ръчички.

Озърна се наоколо. „Какво прави това дете там?“, помисли си той, и решително тръгна към детето. Навлезе в кръга от светлина и изведнъж с него се случи нещо много странно. Сякаш цялата му личност го напусна и се свлече от него. Всички желания, мисли, намерения — изчезна всичко, което бе преживял. В него не остана никакво чувство относно това, което бе преживял, относно това, което бе представлявал, относно цялото му съществуване. Остана единствено споменът за един отрязък от време, който представляваше животът му. Сякаш някой в миг отне цялата му личност, но заедно с това му донесе и усещане за огромна пълнота и разбиране. И тогава детето се протегна, хвана го за ръка и въпреки че изглеждаше много малко, за да може да ходи, се изправи и го поведе след себе си, гукайки весело.

По коридорите на празнично украсения дворец забързани придружители и придружителки разнасяха блюда, отрупани с многообразни апетитни ястия. Целият първи етаж на двореца бе старателно подготвен за тържеството по случай сватбата на Деница — най-голямата от трите дъщери на кан-предводителя Иртхитюин, владетел на областта Онгалада, с Вихтун — сина на кан-предводителя Умар, владетел на област Чаладара. За церемонията бяха пристигнали много представители на билярската аристокрация заедно с кан-предводителите на останалите две области на Биляра.

Една от по-високопоставените, така наречени кан-придружителки, стоеше до един от прозорците и подканяше с нетърпеливи възклицания останалите придружители да бързат. Слънцето вече клонеше към залез. Небето, изпъстрено от тъмни и по-светли облаци, отразяваше червените отблясъци на пламтящото кълбо. По земята нахлуваха нощните сенки и бавно поглъщаха дневната светлина. Всеки момент придружителката очакваше появата на тържественото шествие, предвождано от исинейския жрец Батбал, да се появи на парадния вход на вътрешната стена, ограждаща двореца. Преди около час бяха привършили сватбените обреди в храма и всички участници в тайнството бяха отишли да поздравят градското население във външния град. Иртхитюин бе издал заповед на днешния ден да не се работи и целият град бе обхванат от празничното настроение. Единствено дворцовите придружители не почиваха, а от цели десет дни подготвяха двореца за тържествата.

Докато наблюдаваше осветената от последните лъчи на слънцето алея към двореца, придружителката често се обръщаше назад, за да провери докъде са стигнали останалите с подредбата на масите. Нетърпението я обземаше все повече и повече. Кан-царица Андала, първата съпруга на кан-предводител Иртхитюин, бе поверила подготовката за празника на нея и нея щеше да държи отговорна при провал.

— Есла — произнасянето на името й я стресна и тя се извърна.

Младата придружителка я гледаше с ясните си сини очи:

— Готови сме — гласът и бе звънлив и приповдигнат.

Есла нареди на момичето да остане до прозореца и отиде да провери дали всичко е наред. Когато се увери, че всичко е така, както го e пожелала господарката, Есла отпрати придружителката от прозореца и продължи да наблюдава с очакване, но вече спокойна.

Не след дълго се зададе и шествието. Предвождаше го жрецът в бяла, дълга до земята роба. В ръцете си държеше златния жезъл, на чийто връх блестеше образът на свещеното за Биляра Живо Дърво — красива изработка на най-добрите бижутери в града. След него, хванати под ръка, пристъпваха Вихтун и Деница, облечени в обичайните за този ритуал златисти дрехи. Лицата и на двамата бяха сериозни и тържествени. Следваха ги двамата кан-предводители, техни бащи, последвани от жените си и от всички гости на събитието, подредени в низходящ ред. Последни вървяха най-нископоставените гости, а в самия край на шествието крачеха войниците от личната охрана на кан-предводител Иртхитюин, предвождани от великия воин на Онгалада кан-водач Серет, командир на Войската на Дивата свиня. Когато шествието достигна до средата на дворцовия парк, отрядът воини се отдели от останалата група и в строен ред се отправи към военния лагер. Там ги очакваха ястия, музика и напитки. Кан-предводителят бе подготвил сватба, достойна за положението му на пръв владетел на Онгалада.