Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

Когато се убеди, че това, което вижда, е истина, а не резултат от изпитите чаши вино, Ермиар все така тихо и внимателно се измъкна от библиотеката. В коридора се спря за момент и нарочно събори един портрет. Звукът от падналата картина прозвуча ясно и отчетливо. „Това ще ги накара да се махнат“, помисли Ермиар. Не искаше някой друг да види същото, което той видя. Продължи бързо да върви към стаите си, трябваше да легне и да заспи, защото усещаше, че не може да мисли, че това, което видя, е прекалено ужасно, за да може да го възприеме и осмисли в момента. Преди да се унесе в сън, в ушите му отново звучаха думите на Андала: „Има нещо в него, нещо, което не ми харесва.“

В късния следобед на другия ден Ермиар се събуди с натежала от тъпа болка глава. Изпи наведнъж чашата с квесел, поставена до леглото от личния му кан-придружител, и отново затвори очи. Течността се разля по тялото му и след известно време болката утихна. Повика придружителя за още квесел и го изпрати да научи как е Андала. Очаквайки завръщането му, Ермиар стана, изкъпа се набързо и започна да облича кожен екип за езда. Докато се обуваше, до ушите му долетя шум от говор и конски тропот. Приближи се до прозореца. Кан-предводителят Язник, многобройното му семейство, свитата от придружители и охраната се подготвяха за отпътуване. Тържествата бяха приключили. Ермиар разсеяно ги наблюдаваше и отпиваше квесел, когато забеляза Бендидора, най-малката дъщеря на Язник. Тя стоеше сама, встрани от останалата група, зареяла поглед в тълпата придружители, понесли вързопите с багаж. От дете Ермиар знаеше, че Бендидора е предопределена за негова жена от двамата кан-предводители Язник и Иртхитюин. До сватбата обаче оставаха още цели две години, тъй като тя не беше навършила необходимите осемнадесет години, най-малката възраст, на която билярките се задомяваха. Жителите на областта Ябрус имаха славата на диваци. Това бе най-слабо населената част на Биляра. Хората там носеха кожи и през лятото, не обичаха да спазват законите и се носеше слух, че именно някъде из Ябрус се е зародило движението на боломитите, тези, които се бунтуваха срещу жреците и отричаха вярата. Плъзна поглед по слабата фигура на годеницата си и с безразличие се извърна към влезлия в стаята придружител, забравяйки в същия момент за нея.

— Майка ви е по-добре, господарю. Изпраща ви целувки и каза, че можете да я посетите веднага щом пожелаете.

Ермиар го отпрати с жест и продължи да отпива от чашата с квесел. Скоро болката напълно изчезна и мисълта му се проясни. Откакто се събуди, съзнателно отлагаше спомена за Деница и Янкул, но сега образът на телата им, застанали прегърнати до прозореца, го връхлетя и гримаса на отвращение изкриви лицето му. Скрит зад шкафа, той видя как Янкул прегръща Деница, все още облечена в ритуалните за втория ден от сватбата бели дрехи. Чу как тя му говори за любов. Любовта, която изпитала още щом го видяла. Усети отново срама, който почувства, когато устните им се сляха в дългата целувка, която използва, за да се измъкне незабелязано. Спомни си и Вихтун, как весело обяснява, че Деница е уморена и спи. Ярост и гняв изпълниха сърцето му. Бързо напусна стаите си и излезе незабелязан, освен от двама-трима придружители, през един от задните входове на двореца. Тръгна към конюшните. Изчака нетърпеливо да оседлаят коня му и препусна към външния град. Добре съзнаваше, че трябва да се махне от двореца. Трябваше да отиде някъде и да овладее гнева си, защото в това състояние бе способен да счупи главите и на двамата.

Докато вървеше, хванал детето за ръка, започна да усеща, че чувството на пълнота го напуска. Усети хлад, наоколо стана тъмно, а някаква остра болка прониза цялото му тяло. Болката отмина и той забеляза, че детето е изчезнало и е останал сам. Самотата го обгърна и сърцето му се изпълни със страх и желание да придобие власт и знание над и за всичко заобикалящо го. Усещането му за пълнота и разбиране не го напусна съвсем, но сякаш остана на заден план, победено от страха. В същия момент, когато усети страхът и желанието да го изпълват, срещу него в далечината се появи светлина, която сякаш идваше от някаква пролука или прозорец. Без да се замисли, той уверено тръгна към светлината. Когато се приближи достатъчно, видя, че това не е прозорец или пролука, а огледало. Но когато се изправи срещу него, за свое огромно учудване, не видя себе си, а човек, който смътно наподобяваше него, но и не беше той. През главата му премина странна мисъл: