Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

Двамата мъже стигнаха бързо до шатрата на боломитския предводител. Войниците не им обръщаха много внимание, занимаваха се с различни дейности, за да убият скуката. В шатрата бе тъмно и сумрачно за разлика от светлия ден навън.

— Седни — покани го Салистар.

Безмер седна и зачака с интерес какво има да му съобщи предводителят. Салистар се наведе в един от ъглите на шатрата, разрови се в някакви кожи и хартия и измъкна оттам голяма и тежка книга. Подаде я на Безмер с думите:

— Виж това.

Безмер я разгледа добре и ахна:

— Зелената книга, тя ли е?

— Да — кимна Салистар, — това е Зелената книга на волобарите.

— Но как? — недоумяващо го погледна Безмер. — Как я взе и откъде?

— От манастира — отвърна Салистар.

— Та той има хиляди защити за засичане на нарушители, как успя да ги преминеш? — Безмер все още недоумяваше.

— Това е интересна тема и безспорно мой голям успех, но сега нямаме време, ще ти разкажа друг път. Искам да погледнеш обкова на книгата. Изображението в средата прилича ли на медальона, който е отворил академията?

Безмер хвърли само бегъл поглед и отговори:

— Същото е.

— Погледни отзад. Има надпис.

Безмер погледна надписа, но поклати глава:

— Предводителю, аз не мога да чета на савхи.

— Пише, че за да се отвори, е нужен ключ за кориците. Мислиш ли, че този ключ е медальонът?

Безмер отново впери поглед в книгата, този път с повече внимание. След миг вдигна глава и убедено кимна с глава:

— Мисля, че да.

Салистар направи няколко крачки из шатрата и заговори:

— Този медальон се намира във войника, ветровете да го отнесат.

— Във войника — повтори Безмер с недоумение.

— Да, в този с вълка.

— Дявол е той — каза ядно Безмер.

— Дявол или не, книгата е в ръцете ми. Всеки ковач ще ми я отвори и без разните му ключове — заяви Салистар и измъкна книгата от ръцете на Безмер. — Нямам време и за този медальон. Отивай да оседлаеш конете, тръгваме.

— Ще ни видят — каза с изненада Бзмер, — може да ни спрат.

— Не ме интересува, че ще ни видят. Никой не може да ме спре, още по-малко този предател Бакуриан.

Останал сам, Салистар се взря в написаното на задната корица:

Ти, който надписа четеш

и тази книга искаш да отвориш,

едно ще трябва да научиш най-напред,

преди с листата й да заговориш.

Три книги са, що силата владеят,

три книги власт ще донесат —

на този, дето притежава,

за всяка от кориците ключа.

Но истината тук ще кажа и клетва давам да я помниш ти,

на зло душата си недей отдава, завета ми в сърцето си пази.

Че няма на света душа, която притежава мощ такава —

на трите книги знанието да придобие,

и да остане цяла.

Затуй разкъсах я на три таз сила, власт невиждана що дава.

Недей събира я за миг дори, за да не дойде зло накрая.

— Значи книгите са три, а не една, както винаги съм мислил. Трябва да ги намеря — прошепна на себе си мъжът, а очите му, черни и налудничави, проблеснаха с опасен пламък в сумрака на шатрата.

— Ще станеш демон. Изправи се и върви, защо се страхуваш?

Тези думи отекваха в съзнанието му, докато небето просветляваше и звездите бавно гаснеха. Гласът вече не се чуваше. Той си спомни срещата с този, който се бе нарекъл демон. Нима това, което му се случваше, бе свързано с него!?

Светли лъчи обагриха ясно-синьото небе в огнени краски. Слънцето изгряваше. Той се изправи и доближи каменния парапет. Около себе си видя само пухкави бели облаци, в чиито прегръдки потъваше кулата.

„Изправи се и върви, защо се страхуваш?“

Но накъде ли можеше да върви. Бе затворник в кулата без изход.

В този момент слънцето се показа иззад облаците, лъчите му блеснаха ярко и окъпаха в светлина каменните плочи. Топлина обгърна тялото му, премръзнало от хладната нощ. И тогава проехтя зловещ тътен. Подът под него се разтресе силно, залюля се и той с ужас видя голяма пукнатина да го разделя на две. С пукот и трясък кулата се разцепи и камъните се сгромолясаха в бездната.

„Умирам“ бе последната му мисъл, преди да полети към земята сред падащите камъни и тухли.

Изминаха четири нощи, откакто Зелената книга изчезна и Живото Дърво се покри с цвят, но нищо край манастира Карпонили не се промени. Бакуриан, оплетен в магии от Алобоготур, и убеден, че има подкрепата му, стоеше и чакаше знак от върховния жрец. Не се интересуваше от недоволството на войниците, чиито провизии съвсем се изчерпаха през последните дни.