Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

Събуди се, а студът проникваше до костите му. Лежеше на голата земя, а нощното небе над него блестеше ярко и необятно, изпъстрено от звезди. Намираше се някъде извън манастира всред Карпонилските гори. Създанието стоеше до него и го наблюдаваше с широко отворени очи. Той се размърда, надигна се и седна на земята с лице към нея. Нямаше как да не се възхити отново на невероятната й красота и сиянието, което тялото й излъчваше.

И в този момент, въпреки първоначалния си ужас, той почувства непреодолимо желание да поговори с това неземно същество:

— Какво си ти?

В съзнанието му прозвуча глас, нежен и топъл:

— Ти уби моя мъж — създанието не бе помръднало устните си, само продължаваше да го гледа втренчено. Гласът й проникваше единствено в неговата глава, тя не бе издала и звук, а разговаряха.

— Сега ти ще бъдеш мой мъж — продължи да звучи гласът й в главата му.

Ермиар се запита дали не сънува. Всичко това бе толкова невероятно, че разумът му отказваше да повярва. Тогава тя се приближи на сантиметри от него и той усети как го заливат топли вълни, някакъв необясним, но много приятен гъдел пропълзя по цялото му тяло.

— Ти ще бъдеш мой мъж — отново прозвуча в главата му. После тя се отдръпна.

— Но как? — попита той, уплашен и объркан. — Как ще бъда твой мъж, какво си ти?

— Аз съм асура. Трябва да оцелея и да остана единствена.

— Не мога да бъда твой мъж — отговори Ермиар, — аз съм човек.

Като чу тези думи, тя отново се озова съвсем близо до него. Вече не беше толкова красива, гневни искри летяха от очите й, а устните й се разтегнаха и откриха бели и остри зъби като на хищник.

— Ти ще бъдеш мой мъж — прозвуча гласът й в главата му. — Аз няма да умра, не толкова скоро.

Тогава асура се вкопчи в него с неочаквана сила, разпери криле, вдигна се нагоре с мощен плясък и го понесе със себе си из небесата. Когато осъзна, че лети във въздуха, Ермиар се впи с всичка сила в тялото на създанието и затвори очи. Усещаше как вятърът брули косите му и прониква във всяка гънка на дрехите. За негов късмет асура съвсем скоро отново стъпи на земята и отпусна силната си прегръдка. Ермиар разбра, че вече не се намира във въздуха, и отвори очи. Все още стискаше в ръцете си тялото на създанието и по кожата му отново пропълзя топлината. Сякаш асура излъчваше някакви вълни, нещо, което го привличаше към нея и замайваше съзнанието му. Тя се изплъзна от прегръдката му и той почти почувства болка. Тогава създанието хвана ръката му и го поведе към едно гигантско дърво. Скрита в огромното му коренище, зееше черна дупка. Двамата потънаха навътре в леговището на Майката.

— Какво е това място? — попита Ермиар и се огледа. Навсякъде из леговището се въргаляха изпокъсаните зародишни обвивки. Той виждаше благодарение на сиянието, което излъчваше асура. Отговорът прозвуча в съзнанието му:

— Това е убежището в корените на Живото Дърво, което пази паметта на пазителката. Тук е моето начало и моят край.

— Обясни ми — попита отново обърканият Ермиар, — що за създание си ти? Имаш ли име?

Необикновена песен прозвуча в отговор на питането му. Бе я чувал веднъж, в Кодили, но сега звукът бе несравнимо по-вълшебен:

Песента спря и той се почувства зле, сякаш някой му отне радостта. Но асура не млъкна и магнетичният й глас продължи да звучи в съзнанието му:

— Древна магия ме е сътворила, а Дървото е носител на паметта ми. Аз съм пазителка на могъща сила и голяма тайна. Нямам нужда от име, защото накрая ще остана само аз. Родих се тази нощ заедно с други асури и трябва със сила да заслужа правото да живея. Няма да оцелея без мъж, а ти го уби. Сега ти ще бъдеш мой мъж.

Светлото създание се доближи до него и той отново почувства омайващата топлина на тялото му: