Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

— И аз ги видях, Ермиар. Преди да припадна на масата в деня на сватбата, видях как се гледат. Този поглед не може да се обърка. Но бях слаба, а по-късно помислих, че греша. Исках да вярвам, че ми се е сторило — обърна се и го погледна с тревога. — Какво си решил?

— Не мога да ги предам. Ти знаеш. Разчитам на твоята помощ. Говори с нея, опитай се да я вразумиш. След десет дни ще отпътуват за Чаладара и тогава ще е късно да направим каквото и да било. Иртхитюин също трябва да научи. Може би той ще се справи с Янкул.

Изведнъж спокойствието на Андала се смени от силна възбуда. Очите й заблестяха и тя се приближи бързо към сина си.

— Иртхитюин не трябва да узнае за това, Ермиар — хвана ръката му и я стисна силно. — Ти си първородният син на баща си. Ще наследиш неговата длъжност кан-предводител. Трябва да си смел и да поемеш отговорността за страната, но и за сестра си. Тя е твоя плът и кръв.

Андала се отдръпна, отиде отново до прозореца и продължи с по-спокоен глас:

— Страхувам се, че баща ти няма да прости постъпката на Деница, Ермиар. Нямам му доверие. Бремето на властта, което носи цял живот, го е преобразило много през последните години. А това може да коства живота на Деница.

— Баща ми е строг и съвестно изпълнява законите, прилага ги дори към най-близките си. Зная това, но един такъв скандал може да предизвика вътрешна война между областите, а баща ми не би го допуснал. Никога няма да предаде Деница и Янкул на съд. Не се тревожи за живота й.

Ермиар се изправи и закрачи из стаята.

Андала му хвърли поглед, в който личеше притеснение, и поклати глава. А той продължи:

— Има и още нещо. Сега по-малко от всякога Иртхитюин би нарушил вътрешния мир заради очакванията за война с Уголия. В този момент Биляра трябва да е сплотена и единна.

Андала се извърна от прозореца и втренчи в него черните си очи.

— Така е. И точно затова баща ти може да изпадне в немилост. Ермиар, страхувам се от сангасите.

— Сангасите!? — Ермиар си спомни за двамата сангаси, които бе забелязал пред входа на двореца, когато слезе от коня си, без да им обърне внимание. Жегна го подозрението, че изневярата на Деница, дъщерята на един кан-предводител, е основателна причина за присъствието на сангасите около двореца.

— Та те какво общо имат с това? Защо биха се занимавали с Деница? Нима знаят нещо?

— О, едва ли. Ако знаеха, досега да са се случили ужасни неща.

— Да не мислиш, че ще дойдат и ей така ще убият Деница, без съд, без присъда?

Андала поклати глава и припряно продължи:

— Не знам, но много ме е страх. Мисля, че са способни на всичко.

Андала се смълча и се загледа през прозореца.

Ермиар още не успяваше да проумее какво се случва. Толкова странно беше всичко. Особено това, че Деница и Янкул му създадоха проблем, за който никога не е бил подготвян. Замисли се и за присъствието на сангаси в двореца. Те бяха най-особената войска в страната. При тях нямаше разделение на високопоставени и низши войници. Всеки сангас имаше правомощията да взема решения, каквито дори главнокомандващите на другите войски нямаха. Най-странното беше, че те успяваха да се сработят така, че когато е необходимо, действаха като един, независимо от броя си. Служеха предимно за охрана на манастира на Живото Дърво, но имаха корпуси в почти всеки по-голям град на страната. Обикновено не пребиваваха в двореца, тъй като строго пазеха своите тайни. А това не допускаше близост с толкова различни групи от хора, каквито живееха там. Каква ли причина можеха да имат да са тук?! Може би подозират нещо, но най-вероятно е присъствието им заради конфликта с Уголия.

Ермиар помисли известно време за сангасите, но вниманието му отново се върна на сестра му. Как Деница и още повече Янкул? Как точно те, представителите на стети-сантропи, допускат тази ерес в сърцата си и й се отдават?

Андала извърна погледа си от прозореца и го насочи към сина си:

— Надявам се да намериш правилното решение, Ермиар, но искам да знаеш, че е опасно Иртхитюин да научи за това.

След тези думи и двамата се смълчаха. Ермиар се изправи и започна да обикаля нервно стаята. Това му дойде прекалено много.

— Аз разчитах на теб. Да поговориш с нея. Може би ще те послуша. Може би, ако разбере, че и някой друг знае за връзката им, ще се уплаши и ще прекрати това безумие.

Майка му трепна, сякаш последните му думи я впечатлиха, но после размисли, приближи се до дивана, седна и наведе глава.

— Не знам, Ермиар, не знам. Времената са се променили, днешните жени също. От известно време Деница сякаш се е преобразила, а и никога не е била от послушните. Оставям на теб да решиш. Ти си бъдещият кан-предводител. А сега те моля да ме оставиш сама. Имам нужда от почивка.