Хедер Меспи: Демон, юда и магьосник

Деница присви очи и го изгледа от глава до пети. Гняв се надигна в гърдите й — този за какъв се мислеше — но изведнъж, като се огледа, я напуши смях и гневът й се изпари. Бяха в някаква сушилня. Навсякъде висяха дрехи и бельо, а по земята се въргаляха бали с изсъхнали и сгънати вече дрехи. За първи път някой се отнасяше така с нея. На този мъж явно не му липсваше дързост. И тъй като самата тя бе дръзка за десетима, това, неизвестно защо, я развесели и пробуди любопитството й.

— Как се казваш? Струва ми се, че съм те виждала някъде — попита тя.

— Кюригин. Аз улових сивите, които танцуваха на сватбата ви по заповед на кан-царицата.

Сега вече Деница си спомни откъде й е познато това лице.

— Какво искаш от мен? Доколкото знам, ти получи възнаграждението си.

Кюригин кимна с глава в знак на съгласие.

— Да, така е. Не за това искам да говорим.

— А за какво тогава?

— Сангасите ме преследват. Втори ден вече се крия в двореца, но е въпрос на време да ме открият. Завардили са всички изходи. Трябва да ми помогнете да избягам.

Деница се замисли, помълча известно време и попита:

— Затова ли ги виждам навсякъде напоследък? — Деница го изгледа с подозрение. — Защо те гонят?

Кюригин се усмихна лукаво:

— Още не е време да научите това.

Този отговор и усмивката подразниха Деница.

— Какво те кара да мислиш, че ще ти помогна — ядосано го погледна Деница, — щом не искаш да ми кажеш какво си направил, та те преследват? Мога още сега да те предам в ръцете им.

— Можете да постъпите и така, разбира се — съгласи се Кюригин, — но мисля, че вие ще ми помогнете, защото и аз мога да помогна на вас в замяна.

Деница повдигна вежди и се засмя:

— Че с какво можеш да ми помогнеш ти? И защо въобще си въобразяваш, че имам нужда от нечия помощ?

— Защото е така — спокойно отвърна Кюригин и тихо добави: — Още колко дълго ще остане скрита връзката ви с Янкул? — наклони глава на една страна и я изгледа въпросително.

Деница го погледна внимателно и разбра, че няма нужда да отрича. Този човек знаеше какво говори. Спомни си за картината, която вдигна шум в коридора пред библиотеката, където се бе целувала с Янкул. Каква глупост от тяхна страна да се срещнат там. Тя тръсна глава и с отвращение му отвърна:

— Долно е да се изнудва. Пък и не можеш да докажеш нищо.

— Така е — кимна Кюригин в съгласие, — и не ви изнудвам. Само мисля, че бихте ми помогнали, защото така бихте помогнали и на себе си.

— Нима? — Деница се намръщи. — Какво общо имате ти и сангасите с мен?

— Аз съм боломит — тихо каза мъжът и се озърна, притеснен, че някой може да чуе.

— Какво? — тя повиши глас и го изгледа надменно. — Аз, дъщерята на кан-предводител Иртхитюин от рода Стювиги и кастата стети-сантропи с вечен покровител Живото Дърво, да помагам на боломитите? Ти не се чуваш какво говориш.

— Да, по-лесно е май да станете любовница на Янкул. Но трябва да понесете и последствията. А те много скоро ще се стоварят върху главата ви, която след това няма да остане дълго на мястото си. Повярвайте ми — бързо й отвърна мъжът.

Деница гневно се обърна и излезе от стаята, без да каже и дума. Бясно затръшна вратата след себе си и стремително закрачи по коридора. Не само че никой не беше се държал така с нея, но и никой досега не й беше говорил така. В случая истината нямаше значение. Той нямаше право да й говори така, този боломит и гнусен ловец на сиви. Но колкото повече наближаваше изхода, толкова повече устремът и бързината й намаляваха и накрая тя съвсем спря. Тропна с крак ядосано, огледа се, да не я чуе някой, изруга грубо и се върна обратно с не по-малък устрем от този, с който бе тръгнала да бяга. Отвори вратата на сушилнята и заговори бързо, като че ли се страхуваше, че ако не го направи, ще се откаже отново:

— Добре, какво искаш и какво можеш да направиш за мен?

Изражението на Кюригин, който сякаш не бе помръднал, остана спокойно.

— Тази нощ след изгрева на светещите кълба ще има сбирка на боломитски водачи. Трябва да намерите начин да ме измъкнете от двореца и да дойдете с мен.

Деница се замисли:

— Но защо да идвам на тази сбирка, както я наричаш? С какво може да ми е полезна тя?

— Още е рано да говорим за това, но трябва да ми повярвате.

Деница понечи да възрази, но се възпря и само каза:

— Рисковано е. Въпреки помощта ми могат да те хванат.

— Знам, но така или иначе нямам друг избор.

— Ако те заловят, ще кажа, че си ме принудил. Искам да сме наясно с това.