П. Удхаус - Джийвс се намесва

— Добре — казах. — Цял съм в готовност.

И, разбира се, както си знаех отначалото, беше пълен провал. Обикалях около час, а после, подсетен от едно чувство на празнота под диафрагмата, че вечерният час наближава, обърнах към къщи.

Като пристигнах, заварих Боби в гостната. Имаше вид на момиче, което очаква нещо и когато ми каза, че всеки момент ще бъдат донесени коктейлите, разбрах какво е то.

— Коктейли, а? Един-два няма да ми дойдат зле — изпъшках. — Безплодната ми обиколка ме изцеди. Не можах да намеря никъде Глосъп. Трябва да е все някъде, но Уорсестършър си пази добре тайните.

— Глосъп? — изненада се тя. — Той се върна преди цял век.

Но тя не беше и наполовина изненадана, колкото мен. Спокойствието, с което говореше, ме шашна.

— Мили боже! Това е краят.

— Какво е краят?

— Това. Хванаха ли го вече?

— Разбира се, че не. Той им каза кой е и обясни всичко.

— По дяволите!

— Какво ти става? О, ама аз забравих. Ти не знаеш последните събития. Джийвс разреши всичко.

— Той ли?

— С едно махване на ръката. Наистина, беше толкова фасулско. Чудно, че не се бяхме сетили. По негов съвет Глосъп откри самоличността си и каза, че леля ти го е довела, за да те наблюдава.

Политнах, и сигурно щях да се строполя, ако не бях докопал една фотография на близката масичка на чичо Том в униформата на Източно-Уорсестършърските доброволци.

— Не? — извиках отчаяно.

— И, разбира се, това прозвуча абсолютно правдоподобно за мисис Крийм. Леля ти обясни, че е била неспокойна за теб от дълго време, защото винаги си правел странни неща, като спускане по водосточни тръби и отглеждане на двадесет и три котки в спалнята си и тям подобни. А мисис Крийм си спомни как те е заварила да гониш мишка под тоалетката на сина й и се съгласи напълно, че е било крайно време да бъдеш сложен под опитното наблюдение на човек като Глосъп. На нея много й олекна, когато Глосъп я увери, че е убеден в ефективността на лечението. Каза, че всички ние трябва да бъдем много, много мили с теб. Така че всичко тръгна по мед и масло. Странно как нещата се обръщат за добро, нали? — каза тя, смеейки се от сърце.

Дали в този момент щях или не да я сграбча в желязна хватка и да я треса, докато стане на пяна, не мога с точност да заявя. Рицарският дух на Устърови вероятно щеше да ме въздържи, колкото и да ми беше противен тоя сърдечен смях. Но не успях да бъда подложен на това изпитание, защото точно тогава влезе Джийвс с поднос, обсипан с чаши и шейкър, пълен догоре с питателен хвойнов сок. Боби пресуши чашата си с максимална бързина и каза, че ако не се облече веднага, ще закъснее за вечеря. Джийвс и аз останахме сами като в ония филми, когато двама внушителни мъже застават лице в лице и силата е единственият закон.

— Е, Джийвс — казах.

— Сър?

— Мис Уикъм ми разказа всичко.

— А, да, сър.

— Думите „А, да, сър“ далеч не са необходимият коментар върху ситуацията. В твърде приятна… как беше? Започваше с кака… — нещо си.

— Какафония, сър.

— Точно така. В твърде приятна какафония ме забърка. Моите благодарности…

— Да, сър.

— Не казвай „Да, сър“. Благодарение на теб бях широко рекламиран като откачалка.

— Не широко, сър. Само в непосредствения кръг, находят се тук в Бринкли Корт.

— Ти ме постави на подсъдимата скамейка пред общественото мнение като човек с тиквени семки в главата.

— Не беше лесно да се измисли друг вариант, сър.

— И да ти кажа ли — ухапах го аз, — странно е, че си успял с тая история.

— Сър?

— Има дефект в нея, който стърчи като изкълчен палец.

— Сър?

— Няма какво да стоиш и да си повтаряш „сър“, Джийвс. Очевидно е. Каничката беше с стаята на Глосъп. Как обясни той това?

— По мое предложение, сър, той обясни, че я е преместил от вашата стая, където се е уверил, че сте я скрили, след като сте я отмъкнали от мистър Крийм.

Сепнах се.

— Искаш да кажеш — прогърмях, да, това е точната дума, — искаш да кажеш, че сега съм заклеймен не само като смахнат в най-общ план, но още и като клепто-не-знам си какъв?

— Само в непосредствения кръг, находящ се тук в Бринкли Корт, сър.

— Непрекъснато повтаряш това, но трябва да знаеш, че изобщо не хваща дикиш. Да не си мислиш, че Криймови ще запазят тактично мълчание. Те ще го дъвчат с години. Като се върнат в Америка, ще разпространят историята от скалистите брегове на Мейн до блатистите степи на Флорида. Така че като отида там отново, ще ми се хвърлят бързи погледи във всяка къща, чийто праг прекрача, и ще се броят лъжиците, преди да си отида. И осъзнаваш ли, че след няколко минути трябва да цъфна на вечеря и да изтърпя много, много милата с мен мисис Крийм. Това накърнява гордостта на Устърови, Джийвс.