П. Удхаус - Джийвс се намесва

Повдигнах вежди.

— Вярно ли, Джийвс?

— Помислих си, че така ще е най-добре, сър.

— Добре си помислил и още как! — каза Боби и изпълни един незнам си какво на Нижински 26 26 Вацлав Нижински (1890–1950) — световноизвестен руски балетист, бел.пр. . — Или Ъпджон ще се откаже от делото за клевета, или няма да си получи записките, както ги нарича, а без тях няма да може да каже и една дума. Веднага ще лъсне, че е кръгла нула. Нали, Джийвс?

— Изглежда няма да има алтернатива, мис.

— Освен ако не иска да се изтъпани там на оная платформа и да мълчи като рибка златоперка. Хванахме го натясно.

— Да, но почакайте половин секунда — казах аз.

Говорех неохотно. Не ми се искаше да полея със студен душ това младо клъбце прежда точно в най-щастливия му час, но ми беше хрумнало нещо.

— Разбира се, схващам идеята. Спомням си, че леля Далия ми каза за тази странна особеност на Ъпджон да губи медения си гласец, когато не му е под ръка материалът. Но я си представете, че той се престори на болен и не се появи.

— Няма.

— Аз бих го направил.

— Но ти не се опитваш да бъдеш избран от Консервативната партия за техен кандидат от района на Маркет Снодсбъри за предстоящите избори. Ъпджон обаче се опитва и за него е жизнено важно да се обърне към обществеността утре и да направи добро впечатление. Защото половината от членовете на партийната избирателна комисия имат синове в училището и ще бъдат там, целите в очакване да го оценят като оратор. Последният им кандидат заекваше и те откриха това едва когато се орезили пред избирателите. Този път не искат да направят грешка.

— Да, сега разбирам — съгласих се аз. Спомних си, че леля Далия ми беше говорила за политическите амбиции на Ъпджон.

— Значи, ясно — рече Боби. — Бъдещето му е вързано в тази реч. Ние я имаме, а той я няма. Оттам тръгваме.

— И каква точно е процедурата?

— Това е уредено. Той ще се обади всеки момент, за да разпитва. Тогава ти застъпваш на телефона и му очертаваш нещата.

— Аз?

— Точно така.

— Защо аз?

— Джийвс смята, че е най-добре.

— Хубава работа, Джийвс! А защо не Кипър?

— Мистър Херинг и мистър Ъпджон не си говорят, сър.

— Разбираш ли какво ще се случи, ако чуе гласа на Реджи. Ще затвори надуто и цялата досада ще се повтори отначало. Докато от теб ще попие всяка дума.

— Я зарежете…

— Отгоре на това, Реджи отиде на разходка и не е на разположение. Наистина не бих искала да бъдеш толкова опак винаги, Бърти. Леля ти казва, че си бил съвсем същият като дете. Винаги, когато е искала от тебе да си изядеш кашата, ти си се запецвал, инатил си се и не си сътрудничил, точно като магарето на Йона от Библията.

Не можех да оставя такава грешка непоправена. Всеки знае, че в училище спечелих награда за познанията си върху светото писание.

— Валаамовото магаре. Йона е онзи с кита, Джийвс?

— Сър?

— За да приключим спора, нали Валаамовото магаре показало характер?

— Да, сър.

— Нали ти казах — обърнах се към Боби и щях да продължа и да я направя на пух и прах, ако в този момент телефонът не беше иззвънял и отклонил вниманието ми от въпроса. Звукът предизвика силно охлаждане на Устъровите крайници, защото знаех какво предвещава.

Боби също не остана безразлична.

— Ехо! — каза тя. — Това, ако не греша, е нашият клиент. Давай, Бърти. Атакувай и късмет.

Вече съм споменавал, че Бъртрам Устър, макар и стомана в отношенията си със силния пол, е винаги восък в женските ръце. Настоящият случай не беше изключение. Като изключим пускането от Ниагарския водопад във варел, не можех да си спомня за нищо, което да искам по-малко от малък разговор с Обри Ъпджон. Особено при тия обстоятелства и най-вече в посоката, която ми бе зададена. Но тъй като бях помолен от един представител на деликатните да поема тази сериозна задача, нямах избор. Искам да кажа, мъжът или е юначина, или не, както казва рицарят Баяр 27 27 Баяр (1473–1524) — френски герой, известен като неустрашимият и безупречен рицар — бел.пр. .

Но когато наближих инструмента и му отслушалчих слушалката, бях твърде далече от най-сърцатото си състояние. А когато чух Ъпджон да ме ало-алосва от другия край, на мъжествения ми дух определено му изгоря бушона. Защото от гласа му можех да заключа, че по-сприхав от това никога не е бил. Такова раздразнение не съм долавял у него дори и когато разговаряхме в Малвърн Хаус, Брамли-он-Сий по повод шербета, който бях изсипал в мастилото.

— Ало? Ало? Ало? Кой се обажда? Бихте ли ми отговорили? Мистър Ъпджон е на телефона.