П. Удхаус - Джийвс се намесва

— Кой вдига тоя отвратителен шум? А, ти ли си, Далия?

— Да, аз съм.

— Искаш да ме видиш ли?

— Да, но не в тоя ти вид. Бих предпочела да си беше прекършил гръбнака, или поне да си беше строшил някой и друг глезен, или най-малкото да те беше хванала проказа.

— Драга моя Далия!

— Не съм драга твоя Далия. Аз съм кипящ вулкан. Виждал ли си Филис?

— Тя току-що си тръгна.

— Каза ли ти?

— Че се е сгодила за Уилбърт Крийм? Разбира се.

— И предполагам, умираш от кеф.

— Разбира се.

— Ама разбира се! Мога да си представя какво е било най-драгоценното ти желание. Да видиш това тъпоглаво момиче съпруга на тип, който хвърля вонящи бомби в нощните клубове, краде лъжички, има вече три развода и който, ако властите си изиграят добре картите, някой ден ще чука камъни в Синг-Синг 25 25 Синг-Синг — затвор в Осининг, щата Ню Йорк, бел.пр. . И то ако лудницата не ги изпревари. Ето ти го тоя Принц Очарование.

— Не те разбирам.

— Тогава си магаре.

— Е, стига толкова! — повиши тон Обри Ъпджон и в гласа му се прокраднаха заплашителни нотки. Виждах, че държанието на моята роднина, което не беше любящо, и думите й, на които липсваше сърдечност, започваха да го дразнят. Изглеждаше наострен така, като че ли всеки момент щеше да й даде да препише десет пъти Дневната молитва или даже да й заповяда да се наведе върху стола, докато си вземе бастуна. Ето на какво са способни тия директори на подготвителни училища.

— Чудесен край за дъщерята на Джейн. Мисис Бродуей Уили.

— Бродуей Уили?

— Така го наричат в средите, в които се подвизава. И в които сега ще въведе Филис. „Запознайте се с ортака“, така ще им каже. А после ще й предаде дванадесет лесни урока как да прави вонящи бомби. А децата, ако и когато ги имат, ще бъдат обучени да изпразват джобовете на хората още докато ги дундуркат в скута си. И ти ще си отговорен, Обри Ъпджон!

Не ми хареса, че нещата поемаха тази посока. Не може да се отрече, че възрастната ми роднина беше голяма работа и цяло удоволствие за слушане. Но бях видял устната на Ъпджон да шава и на лицето му да се появява онова високомерно самодоволство, които толкова често бях виждал, когато играеше прокурора в дело срещу мен и улавяше позорен дефект в показанията ми. Веднага мога да се сетя за случая, когато бях съден за това, че съм счупил прозореца на приемната с топка за крикет. И сега беше съвсем ясно за проницателно око като моето, че се кани да прояви истинската си природа, при което леля ми да съжали, че изобщо е проговорила. Не знаех точно как ще го направи, но симптомите бяха налице.

Бях прав. Тая шаваща устна не можеше да ме подведе.

— Ако ми бъде позволено да отбележа, драга ми Далия — каза той, — струва ми се, че говорим за съвсем различни неща. Ти изглежда си останала с впечатлението, че Филис се жени за по-младия брат на Уилбърт, Уилфред, известният плейбой. Неговите подвизи са причинили на семейството му достатъчно мъки и, както ти правилно забеляза, той се подвизава сред приятелите си под името Бродуей Уили. Съгласен съм, че Уилфред би бил — и вече на три пъти това се е случвало — най-нежелан съпруг, но доколкото знам, досега никой не е казал лоша дума за Уилбърт. Познавам много малко млади мъже, които са така почитани от всички. Той е преподавател в един от най-големите американски университети и е в тази страна за годишния си отпуск. Преподава романски езици.

Прекъснете ме, ако съм ви казвал това и преди, а май наистина съм ви го казвал, но веднъж в Оксфорд си стояхме на брега с едно момиче, чието име ми изхвръкна от мозъка, и си бъбрехме. Тогава се чу лай и един як пес от типа на Баскервилското куче се завтече към мен, явно с цел да ми нанесе тежка телесна повреда. Имаше вид на звяр, който мисли, че за нищо не ставам. И тъкмо се канех да си поверя душата Господу Богу и си мислех, че там при него цената на съдрания ми панталон от каша ще падне с поне тридесет шилинга, когато се случи друго. Момичето изчака, докато види бялото на очите на песа и с невероятно присъствие на духа разтвори един пъстър японски чадър и го тикна в муцуната му. При което той се стъписа, направи с рев три задни премятания и се посвети на личните си въпроси.

Причината да се сещам за това сега е, че като изключим задните премятания, реакцията, с която леля Далия посрещна това комюнике, беше именно като на песа с японския чадър в муцуната. Същото очебиещо стъписване. След това ми е разказвала, че и друг път се е чувствала така — когато веднъж била на лов по време на дъжд, препускала през едно разорано поле и конят на някакъв друг ловец пред нея метнал кило и половина кал в лицето й.