П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Извинете, че ви се натрапвам, господин Джеймс, но наистина не мога да приема!

Пъхна в ръката му новичката банкнота, сетне с чувство за изпълнен дълг застана на перона и размаха снежнобяла кърпичка. Влакът се втурна в тунела и се скри от погледа му.

Джими се взираше в банкнотата. Подобно на Ан, която пътуваше в друг вагон, усети как се задавя от вълнение. После пъхна парите в джоба си и потъна в размисъл.

Високите вълни, които се разбиваха в корпуса на парахода и обливаха палубата с пяна, бяха накарали повечето пасажери на „Атлантик“ да се уединят в кабините си или да потърсят убежище в задушното помещение, където се помещаваше библиотеката. Беше петата вечер след отплаването им от Ливърпул. В продължение на четири дни и пет нощи параходът пореше спокойните води на океана, устремен към крайната си цел, ала в ранния следобед задуха северен вятър и предизвика силно вълнение. Свечеряваше се. Смръщеното небе започна да потъмнява. Разпенените гребени на вълните проблесваха в полумрака, вятърът свиреше в корабните въжета.

Джими и Ан бяха сами на палубата. Младежът никога не страдаше от морска болест. Въодушевяваше се от схватката с ураганния вихър, който се опитваше да го повали, и умело балансираше върху палубата, накланяща се ту в една, ту в друга посока. И през ум не му бе минало, че ще има щастието точно в разгара на бурята да се радва на компанията на Ан. Младата жена неочаквано се появи на палубата. Носеше широка мушама с качулка, която я предпазваше от водните пръски.

Джими не можеше да повярва на късмета си. Последните няколко дни бе прекарал в състояние на неутешима печал, след като беше открил, че не е единственият мъж на борда на „Атлантик“, копнеещ за компанията на Ан, за да се разнообрази по време на презокеанското пътешествие. Когато се беше впуснал в това приключение, си бе въобразил, че с нея са сами в целия свят, и едва по-късно осъзна опасността и други напористи кавалери да й натрапват вниманието си. Почувства се още по-огорчен, щом установи, че нескопосаното им ухажване доставя удоволствие на Ан. Още през първия ден върху нея връхлетя зализан тип с мустачки и блестящи зъби, който изрази на висок глас изненадата и удоволствието си от срещата им, сетне настоя да я включи в някаква идиотска игра, наречена „шафълборд“ 4 4 Игра, при която се тласкат дискове върху специална разчертана плоскост. — Б.пр. . Де да беше само той! Джими започна да разбира, че Ан, която до този момент бе смятал за своята Ева в райската градина, всъщност е известна и популярна личност. Чиновникът в кантората на компанията бе излъгал, когато твърдеше, че пътниците за този рейс на „Атлантик“ са малобройни. Параходът се оказа така претъпкан, че за малко да се пръсне по шевовете. Сред пасажерите изобилстваха разни Роловци, Кларънсовци и Дуайтовци, които бяха стари познати на Ан и с които бе играла голф, бе танцувала и беше излизала на разходка. Някакъв гнусен тип, наречен Едгар или Теди, бе изпреварил с една глава Джими в състезанието да постави шезлонга си до този на младата жена. Нашият герой се зарече да не стъпва на палубата, където мазникът се бе изтегнал до Ан и й четеше откъси от любимите си романи.

От първия ден на пътуването почти не беше разговарял с нея. Когато не се разхождаше с Роло и не играеше на шафълборд с Кларънс, Ан се грижеше за своята спътница, която страдаше от хронична морска болест и която младата жена наричаше „горкичката леля Неста“. Понякога в пушалнята Джими се натъкваше на плахия очилат човечец, за когото предполагаше, че е чичо на червенокосата девойка, а веднъж връхлетя върху дебелия хлапак, който се беше скатал в най-отдалечения край на палубата, за да изпуши пурата си далеч от очите на роднини и познати. Ан се държеше така, сякаш изобщо не го познава, и очевидно бе забравила, че е спасил живота й.

И ето че сега се появи, сякаш я изпращаше самият Господ Бог. Бяха сами на палубата, обгърнати от дъждовната пелена. Роло, Кларънс, Дуайт, както и Едгар (или Теди) бяха в каютите си и Джими се надяваше до един да са се натръшкали от морска болест. Светът принадлежеше само на двама им с Ан.

— Обичам лошото време! — възкликна младата жена и застана така, че вятърът да брули лицето й. Очите й възбудено блестяха. За кой ли път Джими си каза, че на света няма втора като нея. — Горкичката леля Неста! Беше й зле дори когато океанът беше спокоен, но бурята я довърши. Току-що се опитвах да й вдъхна смелост.