П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Любовта е най-великото нещо на света!

— Какво? — извика тя.

— Любовта! — изрева младежът.

Само след секунда съжали, че е избързал с признанието си, тъй като след една-две крачки се озоваха в нещо като ниша, където можеха да разговарят, без да се надвикват с вятъра. Джими спря и Ан последва примера му, макар и доста неохотно. Беше разочарована и вече не мислеше, че е намерила сродна душа в лицето на младия англичанин. Имаше свои непоклатими възгледи по темата, която той спонтанно беше повдигнал.

— Любовта ли? — промърмори. В мрака Джими не виждаше изражението й, ала в тона й се долавяше неприятна подигравателна нотка. — Не мислех, че сте склонен към баналности. Въобразявах си, че сте по-различен от другите мъже.

— Моля? — недоумяващо я зяпна той.

— Мразя да превъзнасят любовта и да твърдят, че е най-хубавото нещо в живота. Няма книга или песен, в които да не се споменава любовта. Сякаш всички хора по света са се наговорили да си самовнушат, че зад ъгъла ги очаква нещо прекрасно, което ще получат, ако са достатъчно упорити. Сякаш изпадат в транс, обсебени са от тази мисъл и пропускат всичко прекрасно в живота.

— Казал го е Шоу, нали? — попита Джими.

— Кое?

— Онова, което току-що цитирахте, беше от произведение на Бърнард Шоу.

— Грешите — кисело отсече Ан. — Не беше цитат, а моя мисъл.

— Сигурен съм, че съм го чувал и преди.

— Значи сте общували с много разумен човек, който споделя възгледите ми!

— Защо сте готова да ми откъснете главата?

— Не ви разбирам.

— Защо сте толкова черногледа по отношение на любовта?

Ан вече беше убедена, че първоначалното впечатление я е подвело и че този младеж изобщо не й допада. Като всяка свободомислеща жена тя мразеше да оспорват възгледите й.

— Защото съм достатъчно смела да гледам истината в очите и да не се подчинявам на общоприетите схващания! — тросна се тя. — Хората по света съзнателно се заблуждават, че съществува чувство, наречено „любов“, което е най-прекрасното изживяване в живота. А най-голяма вина за погрешното им убеждение носят поетите и романистите. Всичките приказки за любов всъщност са една огромна заблуда.

Ненадейно Джими изпита нежност и съчувствие към нея. Нищо чудно, че след като през целия си живот бе общувала с надути Роловци, Кларънсовци и Дуайтовци, Ан беше престанала да вярва в любовта.

— Още не сте срещнали подходящия човек — каза й поучително. Разбира се, наскоро се беше запознала точно с този човек, което той възнамеряваше тактично да изтъкне.

— Говорите празни приказки! — попари ентусиазма му тя. — Не вярвам, че съществува мъж, в когото безумно да се влюбя. Приемам брака…

— Браво! — прекъсна я Джим.

— … но не като резултат от изпадане в делириум. Според мен брачният съюз е съдружие между двама приятели, които добре се познават и изпитват взаимно доверие. Правилният подход към брака изисква първо да осъзнаеш, че романтичната любов е само измислица на поети и писатели; сетне да се спреш на партньор, който е симпатичен, добродушен, жизнен и склонен да те направи щастлива.

— О! — промърмори Джими и оправи вратовръзката си. — Направо ми взехте ума!

— За какво намеквате? Шокиран ли сте от моите възгледи?

— Според мен сте заимствали схващанията си от произведенията на един от онези озлобени чичковци, които анализират чувствата ни.

Ан гневно тупна с крак; вятърът заглуши звука, но Джими забеляза движението й.

— Студено ли ви е? — попита. — Да се прибираме.

Внезапно тя възвърна чувството си за хумор, което през последния половин час сякаш я беше напуснало. Засмя се и възкликна:

— Знайте, че чета мислите ви. Казвате си, че позирам, че изразявам на глас чуждо мнение.

— Сигурен съм, че не подкрепяте тези доста цинични възгледи, нито пък мисля, че позирате. Наближава време за вечеря и във вас се пробужда меланхолично чувство, което ви кара да гледате на света в черни краски. След няколко минути ще ни повикат на вечеря, а след половин час отново ще разсъждавате трезво.

— И сега разсъждавам трезво. Сигурно ви се струва невероятно, че едно хубаво момиче има подобни възгледи.

Джими я хвана под ръка и промълви:

— Внимавайте да не се спънете в онова въже. А сега ме изслушайте. Радвам се, че повдигнахте темата. Наистина сте най-красивото момиче на света.

— Никога не съм го твърдяла.

— Защото сте прекалено скромна. Но това е неоспорим факт. Та както вече казах, радвам се, задето заговорихте по въпроса, който ми се искаше да обсъдим. Никога не съм виждал по-прекрасна коса от вашата!