П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Да го оставя ли на масичката до вас, сър?

Джими отвори едното си око:

— Непременно, приятелю. Запомни от мен, че това е най-сигурният цяр за махмурлук. Опитай го при необходимост и сам ще се убедиш. Бейлис, интересувам се кой е отворил тази сутрин.

— Не ви разбирам, господин Джеймс.

— Ще се опитам да ти обясня. Бях на улицата, а сега съм у дома. Все някак трябва да съм минал през входната врата. Логично е, нали?

— Предполагам, че сте използвали ключа си, сър.

— Това предполага да съм бил трезвен като кисела краставичка. Тогава защо не си спомням дали съм убил някого снощи? Според мен трезвеният човек едва ли би забравил подобна „маловажна подробност“. Убивал ли си някого, Бейлис?

— Не съм, сър.

— Ако го беше сторил, щеше ли да си го спомняш на сутринта?

— Сигурно, господин Джеймс.

— Имам натрапчивото и странно усещане, че вчера по време на проучванията ми на нощния живот в Лондон съм се натъкнал на непозната личност и съм й нанесъл тежка телесна повреда.

Бейлис реши, че е настъпил моментът да съобщи на младия господар онова, което досега му се струваше абсурдно да съобщава. Състрадателно изгледа младежа, който приличаше на възкръснал мъртвец. Никога не беше сигурен дали трябва да разбира буквално изявленията на господин Джеймс, но този път младежът май говореше сериозно и по всичко личеше, че не си спомня за нощните си подвизи, които прислужниците оживено обсъждаха, откакто сутринта бяха прочели любимия им булеварден вестник.

— Сериозно ли говорите, сър? — предпазливо попита той.

— Напълно сериозно, драги.

— Наистина ли сте забравили за участието си в снощното сбиване в клуб „Шестстотин“?

Джими изведнъж се озова в седнало положение и се втренчи във вездесъщия иконом. Ала при рязкото движение инквизиторът поднови операцията с нажежената отвертка, младежът изстена и отново се отпусна на канапето. Едва събра сили да промълви:

— Нима съм бил там? А ти откъде знаеш? Как си научил за случилото се, след като аз не си спомням нищичко?

— В днешния „Дейли Сън“ доста подробно се описва скандалът в клуба, сър.

— В „Сън“ ли?

— Цяла колона, господин Джеймс. Желаете ли да се запознаете със съдържанието й? По една случайност съм купил този вестник.

— Непременно трябва да го прочета. Донеси го незабавно. Хайде, по-живо.

Без да губи нито минута, икономът побърза да изпълни нареждането. Джими грабна вестника, погледна първата страница и го върна на Бейлис:

— Надцених възможностите си. Не мога да прочета нито ред. Имаш ли спешна работа, приятелю?

— Не, сър.

— В такъв случай ще ми прочетеш ли този шедьовър на репортерското перо?

— На драго сърце, сър.

— Тъкмо ще се поупражняваш. Твърдо съм убеден, че ще остана прикован на легло до края на живота си и едно от задълженията ти ще бъде да седиш до мен и да ми четеш. Между другото, споменава ли се кой е бил моят противник в схватката?

— Лорд Пърси Уипъл, господине.

— Никога не съм чувал за него. Започни да четеш, Бейлис.

Джими широко се прозина и опита да се съсредоточи.

От дълбините на джоба си Бейлис измъкна калъфче, от което извади очила с позлатени рамки. Отново пъхна ръка в очевидно необятния джоб, от който този път се появи носна кърпа. Икономът грижливо избърса очилата, сложи ги, върна калъфчето и кърпата на първоначалното им местонахождение и взе вестника.

— Защо се колебаеш, Бейлис? Защо шикалкавиш? — попита Джими, без да отваря очи. — Започвай да четеш.

— Трябваше да си сложа очилата, сър.

— Надявам се, че си приключил със сложната процедура.

— Да, сър, може би ще желаете първо да научите какво гласят заглавието и подзаглавието.

— Чети наред.

Икономът се покашля.

— За Бога, Бейлис — простена младежът, — отложи гаргарата за по-късно. Смили се над мен. Хайде, започвай.

Икономът зачете:

— Нима съм отроче на аристократ, Бейлис?

— Така пише във вестника, сър.

— Човек се учи, докато е жив. Продължавай.

Икономът отново понечи да се изкашля, но навреме се усети и със задавен глас прочете:

Младежът потръпна, сякаш го бяха ударили:

— Бейлис, сигурно отново демонстрираш странното си чувство за хумор. Всичко това не е написано във вестника, нали?