П. Удхаус - Джим Тайфуна

— Какво?!

— Точно каквото чу. Казва, че…

— Татко, това е върхът! Пълен цирк! Когато получиш титлата, моето обществено положение също ще се промени. Тази история с титлите е доста объркана. Със сигурност ще се наложи да се преименувам на Роло Чъмли или на Обри Мейджърбанкс, а към мен ще се обръщат с „почитаеми“. Все пак държа да съм наясно по въпроса, за да се подготвя за най-лошото…

Баща му продължи да говори, сякаш не беше чул монолога му:

— Разбираш ли, Джими, онези големи клечки, дето уреждат раздаването на титлите, те държат под око, защото ти си наследникът ми и естествено не искат да се извозят. Виж сега, моето момче, гледам да те спася от неприятните задължения, но ще те помоля за една услуга, без да си даваш много зор, разбира се.

— Ще направя всичко за теб, дори ако накрая загина. Хайде, изплюй камъчето.

— Племенникът на Лейди Корстърфайн, която е най-добрата приятелка на мащехата ти…

— Почакай! Предупреждавам те, че имам ужасно главоболие и не съм в състояние да възприема толкова засукани взаимоотношения. Възможно ли е да говориш по-конкретно и по-простичко?

— Става. Юджиния иска да бъдеш послушен и да се сприятелиш с този младеж. Баща му бил много близък с премиера и играел важна роля при раздаването на титлите.

— Това ли било? Фасулска работа! Само след седмица ще бъда най-големият приятел на племенника на лейди Корстърфайн. Ще пусна в действие чара си, за да накарам младежа да ме обикне като брат. Как му е името?

— Лорд Пърси Уипъл.

Джими зяпна от изумление, при което лулата му шумно падна на пода. Като си възвърна дар-слово, се обърна към баща си:

— Татко, сигурно има някаква грешка. Успокой ме, че не искаш да се сприятеля точно с лорд Пърси Уипъл.

— А?

Джими сложи ръка на рамото на баща си, опитвайки да му вдъхне спокойствие:

— Подготви се да чуеш нещо много забавно, което ще те накара да избухнеш в смях. Снощи имах щастието да се запозная с лорд Пърси в клуб „Шестстотин“. Помежду ни избухна скандал. Не можах да се въздържа и здравата натупах този надут пуяк. Всъщност не ми е много ясно как започна разпрата, но смътно си спомням, че поводът беше маса, резервирана едновременно от двама ни. Както е заявил литературният герой: „Защо се случи, туй не мога да кажа, но победата беше блестяща.“ Ако знаех, че ще ти навредя, и с пръст нямаше да пипна младия лорд, или пък щях нежно да го милвам. Но тъй като нямах щастието да го познавам, наскоро научих, че направо съм размазал бедното момче.

Потресаващата информация накара господин Крокър да се почувства досущ като герой от мелодрама, на когото са съобщили, че е напълно разорен. Вкопчи се в страничните облегалки на креслото, впери отчаян поглед в пространството и не пророни нито дума. Цялото му същество излъчваше смут и отчаяние.

Поведението му отрезви Джими. За пръв път младежът осъзна, че случилото се има и друга страна. Очакваше, че Бингли Крокър, комуто не липсваше чувство за хумор и винаги оценяваше добрия анекдот, също ще бъде развеселен от абсурдното съвпадение синът му да причини тежка телесна повреда точно на младежа, с когото по желание на мащехата си трябваше да завърже приятелство до гроб. Ала усети, че баща му е разтревожен и дори отчаян. Макар да бяха сдържани и да не даваха воля на чувствата си, помежду им съществуваше искрена привързаност. Нямаше човек, когото Джими да обича по-силно от баща си, ето защо изпитваше почти физическа болка при мисълта, че му е навредил. Усмивката му помръкна и със свито сърце се помъчи да смекчи ефекта от изявлението си:

— Много съжалявам, татко. Нямах представа, че ще те засегна. Ако знаех истината, не бих пипнал онзи глупак дори да ми даваха милион долара. Как ли да поправя грешката си? Сетих се! Веднага отивам да се извиня на Пърси. Наложи ли се, ще му лижа подметките, но ще оправя работата, не се безпокой.

Пороят от думи изтръгна господин Крокър от мислите му:

— Няма значение, Джими. Не си го слагай на сърцето. Признавам, че ми докривя, защото Юджиния твърдо е решена да останем тук, докато ме направят благородник. Целта й е да натрие носа на сестра си. Лош късмет е, че точно бащата на лорд Пърси е близък с хората, дето раздават титлите. Очевидно ще се наложи да покиснем още в Англия, а така съм зажаднял да гледам бейзболен мач. Знаеш ли, че в тази страна наричат бейзбола с някакво нелепо название, играят го предимно деца, и то с тенис ракети!

Джими крачеше напред-назад из тясното помещение. Угризенията на съвестта не му даваха покой. Внезапно се закова на място и със страдалчески тон възкликна: