П. Удхаус - Джим Тайфуна

Юджиния отново повдигна вежди, но с усилие сдържа усмивката си на задоволство:

— Не предполагах, че си толкова завистлива, Неста…

Сестра й гневно се изсмя, звукът напомняше изстрел.

— Ще се поболея от позора.

— Позор ли?

— Как другояче да го нарека, Юджиния? Няма ли да се засрамиш, ако в неделния вестник се натъкнеш на обширна статия, в която се описва как племенникът ти се е напил по време на конните състезания и се е сбил с букмейкъра, как е провалил политическо събрание и как е бил осъден, задето е оттеглил предложението си за брак с някаква барманка?

Госпожа Крокър привидно запази спокойствие, но всъщност беше потресена. Епизодите, за които сестра й намекваше, принадлежаха към миналото, но очевидно им бе съдено да възкръсват на страниците на неделните вестници. В този миг тя твърдо се зарече хубавичко да си поговори с Джеймс и веднъж завинаги да го накара да се откаже от лошите си навици.

— Не стига, че младежът ни прави за смях — продължи госпожа Пет, — ами Бог знае как репортерите са открили, че съм негова леля. Преди две седмици публикуваха моя снимка редом с поредната статия за подвизите му. Нищо чудно това да им стане навик. Ето защо съм тук. Изстъпленията на младежа трябва да бъдат прекратени. Единственият начин е да го отведем от Лондон, където сте го оставили да си разиграва коня. Питър любезно се съгласи да го назначи в кантората си. Мисля, че жестът му е изключително безкористен, защото засега младежът не умее нищо и ще мине много време, докато усвои тънкостите на професията. Ала не виждаме друг изход. Посетихме те, за да те помолим да ни разрешиш да отведем Джеймс Крокър обратно в Америка и да го предпазим от неприятностите, като му дадем възможност да упражнява почтена професия. Какъв е отговорът ти?

Юджиния отново повдигна вежди:

— Какво очакваш да отговоря? Предложението ти е абсурдно.

— Да разбирам ли, че отказваш?

— Отказвам!

— Мисля, че постъпваш неразумно.

— Нима?

Господин Пет се сви на стола си. Чувстваше се като кротък и миролюбив посетител на бар в Дивия запад, който наблюдава как двама каубои посягат към оръжията си. Дамите напълно бяха забравили за съществуването му. Погледите им сякаш бяха остри шпаги, с които се дуелираха. След няколко безкрайни минути госпожа Крокър се изсмя и промълви:

— Удивително!

Сестра й не беше в настроение за префърцунени английски фрази.

— Много добре знаеш — заговори разпалено, — че ако остане тук, Джеймс Крокър ще се провали. В негово име, ако не заради мен…

Юджиния отново се изсмя… всъщност подигравателно се изкиска, с което успя да вдигне кръвното на Неста Пет:

— Не говори глупости! Щял да се провали — как ли пък не! Вярно е, че преди години, когато беше по-млад и не познаваше условностите на лондонското висше общество, Джеймс беше малко необуздан, ала младежките му простъпки вече са в миналото. Известно му е… — Тя замълча, сякаш събираше сили да нанесе последния удар, — че всеки момент баща му може да бъде предложен за благородническа титла…

Думите й оказаха желаното въздействие. Поразената Неста едва чуто промълви:

— Какво?

Госпожа Крокър прикри с ръка прозявката си, при което великолепните й пръстени проблеснаха:

— О, нима си изненадана? Всъщност не се учудвам, че не знаеш новината, след като живееш на края на света. Почти сигурно е, че съпругът ми ще бъде включен в списъка на хората, които ще бъдат удостоени с височайшата чест. Естествено Джеймс е наясно, че трябва да се държи подобаващо и да не си позволява волности. Скъпото ми момче! Първоначално беше попаднал в неподходяща среда, ала сега най-добрият му приятел е лорд Пърси Уипъл — син на един от най-влиятелните аристократи в кралството, който е и близък с премиера.

Госпожа Пет беше смазана от пороя от титли, но се окопити достатъчно, за да отвърне подобаващо:

— Нима? С удоволствие ще се срещна с него. Сигурна съм, че познава нашия скъп приятел лорд Уизбийч.

За миг Юджиния се смути. Дори не предполагаше, че сестра й разполага с тайно оръжие.

— Нима познаваш лорд Уизбийч?

— Разбира се — с престорено безразличие отвърна сестра й, която отново беше усетила почвата под краката си. — Посещава ни всеки ден. Твърди, че у нас се чувствал като в родния си дом. Не познава почти никого в Ню Йорк и навярно много държи на приятелството ни.

Юджиния, която бе възвърнала самообладанието си, с престорено състрадание промълви:

— Горкичкият Уизи!