Х. Пайпър - Полицейска операция

Червената крушка над главите им присветна. Пилотът погледна към визьора и постави ръце върху ръчното управление, за да го поеме, ако възникне проблем с автоматичното. Но ракетата се приземи гладко; чу се само леко дращене, докато я закачаха на крана, за да я изправят, а седалките се люшнаха върху кардановите си стойки. Пилотът и пътникът освободиха ремъците и забързаха през охладения изход, отдалечавайки се от нажежената ракета.

Чакаше го аеротакси с герба на Паравремевата полиция. Въркън Вал си взе довиждане с ракетния пилот и седна до пилота, който издигна превозното средство над покривите на сградите и го спусна към площадката за приземяване на Паравремевата полиция. Един асансьор-експрес понесе Въркън Вал надолу към средните етажи; пред вратата на Торта Карф той показа знака си на охранителя и бе приет веднага.

Главният на Паравремевата полиция се надигна иззад полукръглото си бюро, отрупано с клавиатури, видеоекрани и комуникатори. Беше едър мъж, отдавна прехвърлил двестате; косата му бе металносива и доста оредяла над челото; беше започнал да затлъстява в кръста и спокойните му черти бяха типични за средната възраст. Бе облечен в тъмнозелената униформа на Паравремевата полиция.

— Здравей, Вал — поздрави той. — Всичко спокойно ли е?

— Не съвсем, сър. — Въркън Вал заобиколи бюрото, остави пушката и чантата на пода и седна на един от свободните столове. — Ще се наложи да се върна.

— Така ли?

Главният запали цигара и зачака.

— Проследих Гавран Сарн. — Въркън Вал извади лулата си и започна да я пълни. — Но това е само началото. Налага се да проследя още нещо. Гавран Сарн е превишил паравремевото си разрешително и е взел със себе си един от любимците си. Нощна хрътка от Венера.

Торта Карф не промени изражението си, но то стана някак по-напрегнато. Като типичен представител на раса, забравила всички табута и термини на свръхестествената религия и сексуалните задръжки, той употреби един от кратките непристойни изрази, които вършеха работата на клапан за освобождаване на емоционална енергия.

— Сигурен си в това, разбира се. — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

Въркън Вал се наведе и извади увитите в плат неща от чантата, разгъна ги и ги постави върху бюрото. Бяха отливки от твърда черна пластмаса на отпечатъците на някакво едро животно с три пръста.

— Това на какво ви прилича, сър?

Торта Карф ги докосна с пръст и кимна. След което даде външен израз на гнева си до степента, до която мъж от неговата цивилизация и с неговата култура можеше да си позволи.

— Този глупак за какво си мисли, че имаме Паравремеви кодекс? — възкликна той. — Абсолютно забранено е да прехвърляш каквито и да било извънтерестриални животни или предмети във времепредел, в който пътуване през пространството е непознато. Не ме интересува дали е Таврад със зелен печат; за тази работа ще предявя иск срещу него, когато се върне!

— Той беше Таврад със зелен печат — поправи го Въркън Вал. — И няма да се върне.

— Надявам се, че не ти се е наложило да действаш по късата процедура — изсумтя Торта Карф. — С неговата титла и обществено положение, както и фамилна политическа значимост това би могло да създаде затруднения. Не че не бих бил съгласен, разбира се, но изглежда, все не успяваме да накараме Управата и обществото да приемат крайните мерки, към които сме принудени да прибягваме понякога. — Той въздъхна. — И вероятно никога няма да успеем.

Въркън Вал се усмихна едва-едва.

— О, не, сър, нищо такова. Той бе мъртъв още преди да се прехвърля в онзи времепредел. Починал при авария на самодвижещо се превозно средство, което използвал. Един от онези автомобили на Четвърто ниво. Представих се за роднина и се опитах да изискам тялото му за погребална церемония, каквито се извършват на онова културно ниво, но ми казаха, че било напълно унищожено от огъня, тъй като резервоарът с горивото на автомобила се запалил. Сам се уверих в последствията от пожара; намерих значката му скрита в нещо като табакера. — Той извади от чантата зелен диск и го остави на бюрото. — Няма съмнение: Гавран Сарн е загинал при катастрофата в автомобила.

— А нощната хрътка?

— Била е с него в колата, но е избягала. Знаете колко са бързи тези създания. Намерих тази следа — той посочи една от черните отливки — в засъхнала кал близо до мястото на аварията. Както виждате, отливката е леко повредена. Другите бяха пресни тази сутрин, когато ги направих.