Х. Пайпър - Полицейска операция

Мъжът натисна бутон и завъртя ключ, след което се изправи, взе пушката и чантата, бръкна под ризата си и извади мрежеста чантичка, от която измъкна малък син пластмасов диск. Отключи някакво чекмедже на контролното табло, извади малка ролка солидографски филм и го пъхна в чантата. След това отвори вратата и изплува в собствените си време-пространствени измерения.

Намираше се в обширен хол с бледозелен под и още по-бледозелени стени. Таванът бе в зеленикаво-светлосиви нюанси. Голяма вдлъбнатина служеше за гнездо на купола, а от противоположната страна на хола имаше пулт, зад който беше седнал облечен в бледосиня туника служител, който тъкмо изваждаше слушалките на мюзикбокса от ушите си. Двама полицаи в зелени униформи се закачаха с група момичета, облечени в ярки оранжеви, червени и зелени комбинезони. Полицаите бяха въоръжени с ултразвукови парализатори, които висяха на закачени за китките на левите им ръце ремъци, и с пъхнати в кобури сигма-лъчеви иглери като този върху пулта в купола. Една от девойките, облечена в яркозелен комбинезон, беше копие на момичето, което бе зърнал да си прави фрикция с хавлиената кърпа.

— Шефът ви пристига — каза на полицаите едно от момичетата, докато той крачеше към тях.

Двамата се обърнаха и го поздравиха небрежно. Мъжът, който напоследък използваше името Ричард Лий, отвърна на поздрава им и продължи към пулта. Полицаите хванаха в ръце парализаторите, извадиха иглерите и бързо тръгнаха към купола.

Мъжът извади пластмасовия диск и го подаде на служителя зад пулта, който го пъхна в един жлеб на таблото пред себе си. В същия миг се обади механичен глас:

— Въркън Вал, благородник със син печат, наследствен Маврад от Нерос. Специален помощник, Паравремева полиция, специални поръчки. Изпълняващ единствено заповедите на Торта Карф, Главен на Паравремевата полиция. Да му бъде оказвано цялото внимание и съдействие в рамките на Кодекса за паравремево прехвърляне и Кодекса на полицейските пълномощия. Други подробности?

Служителят натисна бутона „не“. Синият диск изскочи от жлеба и бе връчен обратно на приносителя, който в този момент навиваше ръкава си.

— Предполагам, ще искате да се убедите, че съм вашият Въркън Вал? — запита той, протягайки ръка.

— Точно така, сър.

Служителят докосна ръката му с малък прибор, който направи антисептична промивка, изтегли кръвна проба и дезинфекцира иглата, като цялата процедура бе почти напълно безболезнена. Постави капката кръв върху стъкълце и го пъхна в сравнителен микроскоп, като непрекъснато кимаше. Микроскопът показа същия постоянен отличителен колоиден модел като взетата за сравнение проба; взетата с инжекция през детството проба от човека, който стоеше пред служителя, която го разграничаваше от безбройното количество Въркън Валовци във всяко друго правдоподобно паравреме.

— Всичко е наред, сър — каза служителят.

Двамата полицаи излязоха от купола с прибрани в кобурите иглери, изпълнили задълженията си, които повеляваха нормите за бдителност. И двамата палеха цигари.

— Всичко е наред, сър — каза единият. — При днешната екскурзия не сте домъкнали нищо.

Другият се изкикоти.

— Помните ли оня побъркан от Пето ниво, който пристигна с товарния конвейер в Жандар миналия месец?

Ако си мислеше, че някое от момичетата ще прояви интерес за какъв побъркан става дума, надеждите му бяха напразни. В присъствието на един Маврад със син печат какъв ли шанс имаха двамата обикновени полицаи? Момичетата вече се трупаха около Въркън Вал.

— Кога ще махнете това чудо от залата ни за отдих — попита го червенокосата палавница със зеления комбинезон. — Ако не беше то, в момента щях да си вземам душ.

— Току-що си взе един, само преди около петдесет парасекунди, когато пристигах — подхвърли Въркън Вал.

Момичето го изгледа с очевидно престорено възмущение.

— Ах, вие… паравоайор такъв!

Въркън Вал се изкикоти и се обърна към служителя.

— Искам страторакета и пилот до Дергабар веднага. Обадете се на Паравремевата полиция на площадката в Дергабар и им дайте моя ЕТА; поръчайте да ме чака аеротакси и уведомете Главния, че пристигам. Извънреден доклад. Охранявайте конвейера; мисля, че скоро ще ми потрябва отново. — След това се обърна към червенокосата и я попита: — Искаш ли да ме изпратиш до ракетната площадка?

На откритата площадка Въркън Вал вдигна очи към небето, след което погледна часовника си. Бяха изминали само двайсет минути, откакто бе вкарал джипа на заден ход в обора в онзи отдалечен времепредел; същите нежни линии на белите перести облаци бяха гравирани върху синьото отгоре. Тази еднаквост на времето, дори през двеста хиляди парагодини перпендикулярно време, винаги го впечатляваше. И издължената планинска верига бе същата, и склоновете бяха нашарени в същите есенни цветове, но там където в онзи друг времепредел на правдоподобността се намираше малкото селце Ратър Форт, тук се издигаха белите кули на градските апартаменти — жилищните комплекси на заводския персонал.