Х. Пайпър - Полицейска операция

— Същото се случи неотдавна с мой приятел — вметна пилотът. — Продължете, сър.

— Та значи в микросекундата преди да умреш — или след това, което е от значение, защото знаем, че свръхплътният компонент загива — твоят СЕК се връща няколко години назад и отново установява връзка в някой момент в миналото на първата ви среща с момичето и носи със себе си спомени за всичко до момента на откъсването, които до един са неизличимо фиксирани в подсъзнанието ти. И когато отново преживееш момента на минаването покрай кафене „Марсиански палат“, изпитвайки жажда, ти продължаваш до „Звезден път“ или „Нергал“, или някой друг бар. И в двата случая в двата времепредела ти следваш линията на максималната правдоподобност; във втория случай твоите подсъзнателни бъдещи спомени са допълнителен каузален фактор.

— И когато се връщам назад, след като съм бил иглиран, генерирам нов времепредел? Това ли е?

Въркън Вал изсумтя малко раздразнено.

— Нищо такова! — възкликна той. — Семантично недопустимо е да говорим едновременно за тотално присъстващо време и генериране на нови времепредели. Всички времепредели са изцяло в настоящето, в постоянно съсъществуване. Според теорията за СЕК той преминава от един момент върху един времепредел към следващ момент върху следващ времепредел, така че преминаването на СЕК от момент към момент представлява двуизмерен диагонал. Та в нашия случай влизането ти в „Марсиански палат“ е случка от един времепредел, а продължаването ти до „Звезден път“ е случка от друг, но и двете са в реалното съществувание. Това, което правим при паравремево прехвърляне, е изграждане на хипертемпорално поле, включващо времепредела, който искаме да достигнем, и прехвърляне върху него. Същата точка в материя-пространството; същата точка в първичното време — плюс изминалото първично време при механичното и електронно изоставане при прехвърлянията, — но друг предел на вторично време.

— А защо не можем да осъществяваме „минало-бъдеще“ пътуване във времето в собствения си времепредел? — поинтересува се пилотът.

Това беше въпрос, на който на всеки параврем се налага да отговори, щом отвори дума за паравремето с лаици. Въркън Вал го очакваше; и отговори изчерпателно.

— Полевият генератор „Галдрон-Хестор“ е като всяка друга машина; той функционира единствено в обхвата на първичното време, в което съществува. Може да прехвърли и да пренесе във всеки друг времепредел всичко, което е в обхвата на полето му, но не може да функционира извън собствения си темпорален обхват на съществуване, така както куршум от ето тази пушка не може да улучи мишена една седмица преди изстрела — обясни той. — Предполага се , че всичко в обхвата на полето е недосегаемо за всичко извън него. Предполага се е точно казано, тъй като се случва и друго. От време на време при прехвърлянето се промъкват доста отвратителни неща. — Той си спомни за човека с черната туника. — Ето защо сме поставили въоръжена охрана на терминалите.

— Да предположим, че се промъкне взрив от нуклеонна бомба — запита пилотът — или нещо нажежено, или радиоактивно?

— В Централното управление на Паравремевата полиция в Дергабар има паметник, върху който са изписани имената на наши служители, които не са успели да се завърнат. Това е голям паметник; през последните десет хиляди години са вписани доста имена.

— Ето затова ще си остана на ракетите! — възкликна пилотът. — Кажете ми още нещо. Какво означават всички тези нива, сектори и пояси? Каква е разликата между тях?

— Чисто условни термини. Има пет базисни нива на правдоподобност, основаващи се на петте възможни изхода от опита да се колонизира тази планета преди 75 хиляди години. Ние сме на Първо ниво — пълен успех и напълно изградена колония. Пето ниво е правдоподобността на абсолютен провал — не се установява никакво население на планетата, а се е развил местен квазичовешки живот. На Четвърто ниво колонизаторите очевидно са се сблъскали с някаква катастрофа и са загубили цялата памет за своя извънтерестриален произход, както и цялата си извънтерестриална култура. Онова, което помнят, е, че са местна раса, преживяла дълъг предисторически период на дивачество през Каменната ера. Секторите са паравремеви зони във всяко времево ниво, в които господстващите култури имат общ произход и общи характеристики. Разделени са донякъде условно на подсектори. Поясите са зони в рамките на подсекторите, условията в които са резултат от неотдавнашни алтернативни правдоподобности. Например току-що пристигам от Евро-американския сектор в Четвърто ниво, зона с около десет хиляди парагодини дълбочина, чиято господстваща цивилизация се е развила върху северозападния континент на основния сухоземен масив и оттам се е разпространила върху по-малките сухоземни масиви. Пределът, в който работех, е и част от подсектор с три хиляди парагодини дълбочина и пояс, развил се от един измежду няколко вероятни изхода на приключила преди три хиляди години война. В онзи предел площадката на Хаграбанския синтетичен завод, от която излетяхме, представлява изоставена ферма; на мястото на град Хаграбан има малко фермерско селище. Тези неща в момента са си там, едновременно в първичното време и във времепространството. Те са на около двеста и петдесет хиляди парагодини перпендикулярно едно спрямо друго и всяко е от същия общ порядък на реалността.