Х. Пайпър - Полицейска операция

— Да видим.

Сержантът бе разгънал някакъв лист; пазачът на дивеч се наведе напред, за да надникне над рамото му. Сержантът прокара пръст по отбелязаните с различен цвят кръстчета върху картата.

— В понеделник през нощта ето тук в планината Копърхед бе утрепана кравата. Следващата вечер около десет часа ето тук по склоновете на Копърхед бе нападнато стадото овце. В сряда привечер в гората зад фермата Уестън пострада мулето. Едва е засегнато — сигурно е сритало нещото и е избягало, но нещото не е пострадало особено, защото няколко часа по-късно е нападнало пуйките във фермата на Раймър. А тази вечер и това тук. — Той посочи с палец през рамо към фермата на Стромайър. — Виж, движи се на югоизток успоредно на хребета, като избягва открити места и убива само вечер. Значи може и да е рис.

— Или лудият с мачетето на Джинк — съгласи се Паркър. — Да минем край котловината Хиндман — да проверим дали ще видим нещо.

След малко завиха по един прорязан от коловози кален път, който след известно време се превърна в обрасла с трева пътечка през гората, още по-невъзможна за придвижване с кола. Накрая спряха и войникът върна на заден до пътя. Слязоха. Паркър със своя уинчестер, сержантът провери барабана на един томпсън, а редникът напълни с гилзи патронника на една пушка. Следващия половин час вървяха покрай обраслия с храсти бряг на малка рекичка; на едно място подминаха тъмносив джип, спрял край пътеката. Накрая стигнаха над котловината.

Мъж в сако от туид, обут в щавени ловджийски ботуши и бричове в цвят „каки“, бе седнал на един дънер и пушеше лула; напреко на коленете му лежеше пушка, а на врата му висеше бинокъл. Изглеждаше около трийсетгодишен, а някой екранен идол на млади момичета би му завидял на правилните и странно неподвижни красиви черти. Когато Паркър и двамата полицаи се приближиха, той се надигна, преметна пушката си на рамо и ги поздрави.

— Сержант Хейнс, ако се не лъжа? — запита с вежлив тон. — И вие ли се тръгнали по дирите на създанието, господа?

— Добър ден, господин Лий. Мисля, че видях джипа ви малко по-надолу на пътя. — Сержантът се обърна към останалите. — Господин Ричард Лий; отседнал е в старото селце Кинчуолтър от другата страна на Ратър Форт. Това е господин Паркър, местният пазач на дивеча. И редник Зинковски. — Той погледна пушката. — И вие ли сте тръгнали на лов?

— Да. Помислих си, че може да открия нещо тук горе. Какво предполагате, че е?

— Не знам — призна сержантът. — Може да е рис. Американски или канадски. Нашият Джинк има теория, че е беглец от фабриката за хартиени кукли с мачете. Надявам се да не е, но не отхвърлям и тази вероятност.

Мъжът с лице на идол кимна.

— Би могло да е рис. Разбирам, че ги има в този край.

— Миналата година платихме премия за залавянето на два в областта — поясни Паркър. — Странна пушка имате; ще възразите ли, ако я погледна?

— В никакъв случай. — Представеният като Ричард Лий мъж свали пушката и я подаде. — Заредена е — предупреди той.

— Никога не съм виждал такава — добави Паркър. — Чуждестранна ли е?

— Предполагам. Не знам подробности; на мой приятел е, зае ми я. Мисля, че механизмът е немски или чешки; останалата част е изработена по поръчка от някакъв майстор от западното крайбрежие. Пригодена е за свръхбързи диви котки.

Пушката премина от ръка на ръка; тримата мъже я огледаха внимателно, без да скриват възхищението си.

— Открихте ли нещо, господин Лий? — попита сержантът, докато му я връщаше.

— Нито следа. — Лий метна пушката на рамо и се зае да изтупа пепелта от лулата си. — Разходих се по хребета от двете страни на пропастта и надолу по склона до котловината Хиндман; не открих никакви следи или останки от убито животно.

Пазачът на дивеч кимна и се обърна към сержант Хейнс.

— Излишно е да ходим по-нататък. Обзалагам се, че е тръгнало през гората зад фермата на Стромайър и е прекосило към отсрещния рид. Предполагам, че най-голямата вероятност е дупката под върха над котловината Лоури. Какво ще кажете?

Сержантът се съгласи. Ричард Лий започна методично да пълни лулата си.

— Мисля да поостана тук, но предполагам сте прав. Котловината Лоури или долината Кун оттатък пещерата Лоури — каза той.

След като Паркър и полицаите си тръгнаха, мъжът, когото бяха нарекли Ричард Лий, седна на дънера, постави пушката върху коленете си и запали лулата. От време на време поглеждаше ръчния си часовник и се ослушваше. Най-накрая дочу далечния шум на запален двигател.