Х. Пайпър - Полицейска операция

Ракетата, която щеше да го откара до щаба на централното управление, бе вдигната с кран и поставена върху стартовата платформа и той се приближи с бързи крачки до нея, метнал пушката и чантата си през рамо. Пилотът с момчешка физиономия му отвори вратата да влезе, след това го последва и хереметизира вратата. През това време пътникът му подреди багажа си, седна и закопча ремъците.

— Дергабарски търговски терминал, сър? — попита пилотът, докато се настаняваше на седалка зад контролния пулт.

— Паравремевият полицейски отдел зад Паравремевата административна сграда.

— Разбрано, сър. Двайсет секунди за излитане, когато сте готов.

— Готов съм.

Въркън Вал се отпусна и заброи несъзнателно секундите.

Ракетата трепна и Въркън Вал усети леко притискане към седалката. Седалките и пилотският пулт за управление пред тях се олюляха в кардановите си скоби, а стрелката на индикатора бавно се завъртя нагоре, докато ракетата се издигаше и заемаше хоризонтално положение. Високите перести облаци, които Въркън Вал бе наблюдавал над площадката за излитане, се озоваха далеч под тях — бяха навлезли в горните слоеве на стратосферата.

Предстояха три часа, през които нямаше да има какво да правят, докато ракетата прелети над северния полюс и се спусне на юг към Дергабар; управлението й бе изцяло в електронните ръце на робота. Въркън Вал измъкна лулата си и я запали; пилотът запали цигара.

— Странна лула, сър — вметна пилотът. — Извънвремеви артикул?

— Да. Ниво Четвърта правдоподобност; типичен за целия паравремеви пояс, в който работех. — Въркън Вал му я подаде да я разгледа. — Чашката е от естествен корен на шипка; мундщукът е от смолата на някакво тропическо дърво. Малката бяла точка е търговската марка, тя е от слонова кост.

— Звучи ми доста грубичко, сър. — Пилотът му я подаде обратно. — Но е красива изработка. Прилича на машинна.

— Да. Секторът, в който бях, е наистина доста напреднал за една електрохимическа цивилизация. Оръжието, което донесох — газовият пистолет за твърди снаряди, е типично за културата на Четвърто ниво. Подвижните части са изработени много прецизно и са взаимозаменяеми с аналогичните части на всички аналогични оръжия. Снарядът представлява покрита с медна сплав малка оловна стрела и се изстрелва с газове, които се разширяват при запалването на някаква нитроцелулозна смес. По-голяма част от научния им напредък е осъществен през последното столетие и най-вече през последните четиридесет години. Разбира се, продължителността на живота на това ниво е само около седемдесет години.

— Хм! Последният ми рожден ден беше седемдесет и осмият — изсумтя пилотът с момчешкото лице. — Медицината им е сигурно по-скоро магьосничество!

— До съвсем скоро беше така — съгласи се Въркън Вал. — Същата история като с всичко останало — бързо развитие през последните няколко десетилетия след хиляди години културен застой.

— Знаете ли, сър, нещо не мога да я разбера тази паравремева история — призна си пилотът. — Знам, че цялото време е тотално настояще и че всеки миг притежава своя собствена минало-бъдеща причинно-следствена последователност, и че всички събития във време-пространството възникват според максимума на правдоподобността, но изобщо не мога да я проумея тази паралелна правдоподобност. Ако нещо съществува, то съществува, защото е максимум-правдоподобният резултат на предшестващи причини; защо съществува и нещо друго в някакъв друг времепредел?

Въркън Вал издиша пушека срещу въздухоосвежителя. Една лекция по теория на паравремето чудесно би запълнила трите часа до кацането в Дергабар. Пък и момчето задаваше интелигентни въпроси.

— Е, познаваш принципа на времевия коридор, предполагам? — започна той.

— Да, разбира се: доктрината на Рогом. Основата на по-голяма част от нашата наука за психиката. Ние съществуваме постоянно във всички моменти на своя жизнен обхват; нашият свръхплътен его компонент преминава от съществуващото в даден момент его към съществуващото в следващия момент его. В безсъзнание СЕК (свръхплътният его компонент) е „извън времето“; може да се отдели и да се свърже в друг момент със съществуващото в друга време-точка его. Ето как предпознаваме. Вземаме автохипно и възстановяваме извикани от бъдещето и заровени в подсъзнанието спомени.

— Точно така — продължи Въркън Вал. — А дори и без автохипно значително количество предпознание се процежда от подсъзнанието в съзнателния разум предимно в изопачен вид, довеждайки до „инстинктивни“ действия, чиято мотивация не е на рационално ниво. Например да предположим, че се разхождаш по Северната алея в Дергабар, минаваш покрай кафене „Марсиански палат“, влизаш вътре за едно питие и срещаш някаква девойка, с която завързваш приятелство. Тази случайна среща прераства в любовна връзка и след година тя те облъчва дузина пъти с иглер от ревност.