Х. Пайпър - Полицейска операция

— И какво си предприел до този момент?

— Наех една стара ферма близо до мястото на аварията и инсталирах полевия си генератор там. Той стига до Хаграбанския синтетичен завод на стотина мили източно от Тална-Джарвизар. Терминалът ми на това ниво е в почивната стая на момичетата във фабриката за дълготрайна пластмаса; уредих го с писмена заповед на тамошната полиция. Оттогава преследвам нощната хрътка. Мисля, че мога да я намеря, но се нуждая от специална екипировка и от хипномех индоктриниране. Затова се върнах.

— Привлякла ли е нечие внимание? — запита обезпокоен Торта Карф.

— Като избива добитъка в местността, причинява значително вълнение. За щастие това е район с гористи планини и ферми в равнините, а не индустриален. Местната полиция и служителите по защита на дивеча са загрижени; всички фермери са възбудени и се движат въоръжени. Предположенията са, че е или някаква дива котка, или въоръжен с хладно оръжие умопобъркан. И двете отговарят на характера на нанесените поражения. Но никой не е виждал извършителя.

— Това е добре! — Торта Карф въздъхна. — В такъв случай ще трябва да отидеш и да я измъкнеш оттам или да я убиеш и да унищожиш тялото.

И Въркън като началника си знаеше причината за това. В една примитивна култура подобна поява би намерила свръхестествено обяснение и би била внедрена в нейната официална религия. Но точно тази култура, макар привидно религиозна, на практика бе изключително рационална. Типичният за бързо развиваща се култура изоставащ ефект. Само допреди сто и петдесет години обитателите на евро-американския сектор дори не знаеха как да използват енергията на парата.

— Знаехте ли — попита Вал, — че вече са започнали да освобождават ядрената енергия по няколко недодялани начина?

Торта Карф тихичко подсвирна.

— Това вече е напредък. В този сектор ще има проблеми през следващите няколко столетия.

— Там също го разбират, сър. — Въркън Вал се съсредоточи за момент върху повторното запалване на лулата си, след което продължи: — Предвиждам появата на пътуване в пространството в този сектор до половин столетие. Може дори в следващия четвърт век, най-малкото до Луната. Отлично е развито изкуството на препарирането. Представете си, че някой фермер застреля онова нещо; какво би направил с него, сър?

Торта Карф изсумтя.

— Добра логика, Вал. Доста неприятна вероятност. Ще го качи на някакъв постамент и ще го сложи в някой музей. А щом първият им звезден кораб достигне Венера и видят тези хрътки в диво състояние, ще идентифицират екземпляра в музея.

— Точно така. И вместо да си блъскат главите откъде се е появила, ще се запитат от кога се е появила. Напълно са способни за подобни разсъждения, дори сега.

— Сто години не са особено много — каза замислено Торта Карф. — Дотогава ще съм се пенсионирал, но ти ще си поел работата ми и главоболията ще са твои. По-добре да изчистиш всичко сега, докато все още може да се оправи. Какво смяташ да направиш?

— В момента не съм сигурен, сър. Първо искам хипномех индоктринация. — Въркън посочи комуникатора на бюрото. — Може ли?

— Разбира се. — Торта Карф плъзна комуникатора по бюрото. — Всичко, което ти трябва.

— Благодаря, сър. — Въркън Вал щракна шифъра, намери необходимата парола и я набра с клавиатурата. — Въркън Вал, специален помощник на Главния — идентифицира се той. — Говоря от кантората на Торта Карф, Главен на Паравремевата полиция. Искам пълен хипномех на венерианска нощна хрътка с акцент диво състояние, специален акцент домашни нощни хрътки, върнати към диво състояние в терестриална среда, свръхспециален акцент приложими ловни техники. Думата „хрътка“ ще се използва за парола. — Той се обърна към Торта Карф. — Може ли да го получа тук?

Торта Карф кимна и посочи редицата кабинки до отсрещната стена на кантората.

— Направете копие за телеграфна трансмисия; ще го получа тук.

— Разбрано, сър; след петнайсет минути — отвърна глас от комуникатора.

Въркън Вал плъзна комуникатора обратно към Карф.

— Между другото, сър, Имах стопаджия на връщане. Повозих го около стотина парагодини; качи се на около триста парагодини от стартовия терминал. Доста противно приятелче в черна униформа; приличаше на онези кавалеристи-щурмоваци, които са на всяка крачка в онзи сектор. Въоръжен и враждебен. Тъкмо си помислих да го облъча и той излетя почти моментално от полето. Имам запис, ако си дадете труда да го погледнете.