Даяна Палмър - Опасна клопка

— Чейс си замина за Джорджия за през почивните дни. Баща му е в болница.

— Не си ми казал!

— Трябва ли ти да знаеш?

— И аз живея тук — извика подире му Марджи, ала бе късно. Той вече бе влязъл в къщата.

— Само ще се пречкам, ако тържеството е за Кири — обади се притеснено Джоуди. — Наистина, Марджи, не трябваше да ме каниш. Нищо чудно, че Александър е толкова сърдит.

— Тази къща е и моя и аз мога да каня когото си поискам — отсече Марджи, намеквайки, че двамата с брат й бяха спорили за присъствието на Джоуди. Това бе още по-обидно. — Ти си най-добрата ми приятелка, Джоуди, и аз имам нужда малко да си повдигна самочувствието — продължи Марджи невъзмутимо. — Кири е толкова светска и изтънчена. Тя мрази да идва тук и ме кара да се чувствам неуверена. Но аз имам нужда от помощта й, за да изложа моделите си в магазина, в който работи. Така че ти си ми параванът. — Хвана Джоуди за ръка. — Освен това Кири и Леке заедно ми играят по нервите.

Ами моите нерви, помисли Джоуди. Ами моето сърце, когато ще трябва да гледам Кири и Александър заедно? Ала само се усмихна и се престори, че това няма никакво значение за нея. Тя бе приятелка на Марджи и й бе много задължена. Дори ако това означаваше сърцето й да се къса, като гледа как мъжът, когото обича, се върти около красивата Кири Дейн.

Марджи спря точно преди да влязат в къщата. Изглеждаше разтревожена.

— Нали вече не си влюбена в брат ми?

— Ох, вие с брат ти ще ме убиете — въздъхна Джоуди. — Прекалено съм голяма за ученическа любов — излъга тя през зъби. — Освен това в службата има един чудесен мъж, когото страшно харесвам. Само дето си има приятелка.

Марджи направи гримаса.

— Горкичката. Все така ти се случва.

— Мен хич не ме мисли, давай.

Марджи се изчерви.

— Аз съм прасе. Извинявай, Джоуди. Не знам какво ми става… Всъщност знам — поправи се веднага. — Тази сутрин неочаквано пристигна братовчедът Дерек. Джеси вече се беше заканила да го изпържи с яйца, а един от каубоите мина с трактора си през една ограда, опитвайки се да избяга от него. Тогава Джеси си спомни, че може да си вземе почивни дни когато поиска, така че замина за Далас да се види с брат си. И аз се оказах с насрочено за утре празненство и без готвачка.

— Освен мен? — изтръгна се от Джоуди и сърцето й веднага се сви, като видя изражението на Марджи. Нищо чудно, че приятелката й толкова бе настоявала. Нямаше да има никаква храна, ако нямаше кой да я сготви, а Марджи не можеше да готви.

— Нали нямаш нищо против? — попита Марджи бързо. — В края на краищата, ти правиш най-страхотните канапета и си велика готвачка. Дори Джеси ти иска рецептите.

— Не — излъга Джоуди. — Нямам нищо против.

— И ще ми помогнеш да държа Дерек далеч от Александър?

— Дерек… — Очите на Джоуди светнаха. Харесваше пропадналия им братовчед от Оклахома. Той бе каубой, който участваше в родео, и печелеше награди от всички състезания, в които участваше, бе метър и деветдесет изваяни мускули, с красиво лице и скромно поведение… Когато не бе намислил някоя дяволия. Подлудяваше икономките и другите каубои с лудориите си, а Александър едва го понасяше. Бе любимият братовчед на Марджи. Всъщност не им беше истински братовчед, само по сватовство, но Марджи, разбира се, не знаеше това. Дерек веднъж го каза на Джоуди, ала я помоли да не казва на никого. Тя се чудеше защо.

— Да не си и помисляш да му помагаш да направи някоя щуротия, докато сте тук — предупреди я Марджи. — Леке още не знае, че е пристигнал. Аз… Ъъъ… Не съм му казала.

— Марджи! — разнесе се рев откъм кабинета на Александър.

— Ох! — изпъшка Марджи. — Май че вече знае.

— Куфарът ми… — Подзе Джоуди в опит навреме да се изтегли от огневата линия.

— Леке ще ти го донесе, миличка, ела. — Марджи почти я помъкна към къщата.

Дерек се бе облегнал на перилата на стълбите, красив като дявол, със закачливи кафяви очи и гарвановочерна коса. Пред него бе застанал Александър, хванал за врата едно гумено пиле.

— Мислех, че обичаш пилета — провлачи Дерек.

— Готвени — скастри го Александър. — Не и на стола до бюрото ми, правещи се на възглавница.

— И това можеш да го сготвиш, но от пушека всички със сигурност ще избягат от кухнята — засмя се Дерек.

Александър хвърли пилето към него, обърна се, влезе в кабинета си и затръшна вратата. През петте сантиметра махагон се чуха приглушени ругатни.

— Дерек, как можа! — завайка се Марджи.

Той й подхвърли пилето, грабна я и звучно я целуна по носа.