Даяна Палмър - Опасна клопка

— Забравил си да кажеш нещо на Джоуди за нежеланото й присъствие в живота ти ли? — попита Дерек и за момент усмихнатият мил мъж, когото тя познаваше, стана заплашителен.

Александър се намръщи.

— Марджи нямаше предвид да прозвучи така.

— Марджи никога няма предвид нещата да прозвучат така, както звучат — отвърна студено Дерек. — Обаче и никога не се замисля колко могат да нараняват думите. Тя винаги се движи като в унес, погълната от самата себе си. Дори и сега Джоуди е тук само защото може да направи канапетата за празненството утре вечер… Или ти не знаеше?

Марджи влезе след брат си, унила и притихнала. Трепна, като срещна обвинителния поглед на Дерек.

— Аз съм свиня — призна тя. — Наистина не искам да обиждам хората. Обичам Джоуди и тя го знае, макар че ти може и да не знаеш.

— Намерила си страхотен начин да й го покажеш, сладурче — скастри я Дерек, малко по-малко враждебен към нея, отколкото към брат й. — Да я поканиш само за да сготви за купона.

Марджи наведе очи.

— Можеш да си отидеш, ако искаш, Джоуди. Наистина много извинявай.

— О, за Бога, нямам нищо против да готвя. — Джоуди отиде до Марджи и я прегърна силно. — Винаги можех да откажа, ако не исках да го правя. Дерек просто е много мил.

Марджи погледна намръщено към братовчед си.

— Мил…

Той също й се намръщи в отговор.

— Разбира се. Семейна черта. Радвам се, че си тук, Джоуди, искаш ли да ми измиеш и лъснеш колата, като свършиш с чиниите?

— Престани! — ядоса се Марджи.

— Тогава й помогнете да измие чиниите. Или ръцете ви ще се стопят от топлата вода?

— Ние имаме миялна машина — намеси се Александър.

— Я! Значи наистина си я виждал! — възкликна Дерек.

Александър изпсува и излетя от кухнята.

— Един свалихме — заяви Дерек със светнали очи и погледна към Марджи. — Един е аут.

— Спри, иначе тя ще те изхвърли и аз цяла събота и неделя ще съм вързана тук с тях и Кири — каза тихо Джоуди.

— Кири? — ахна той и се обърна към Марджи. — Поканила си Кири?

Марджи стисна зъби и сви малките си ръце в юмруци.

— Тя е почетният гост!

— Господи, дай ми билет за автобус! — Дерек тръгна към вратата. — Извинявай, сладурче, ама не съм мазохист, а една нощ с неподправената Кири ще ме вкара в лудница. Тръгвам си.

— Но ти току-що дойде! — изхленчи Марджи.

Той се обърна на вратата.

— Трябваше да ми кажеш кой ще бъде на купона. Още щях да съм си в Сан Антонио. Искаш ли да дойдеш с мен, Джоуди? Ще те заведа на фиеста.

Марджи имаше вид, сякаш иска да го убие.

— Тя ми е приятелка!

— Със сигурност не ти е приятелка, иначе нямаше да я измъчваш цяла събота и неделя с Кири.

— Дайте ми една минутка да се оттегля от полесражението, а? — Джоуди вдигна ръце и с насилена усмивка се върна в хола да събере чиниите.

Дерек затвори зад нея вратата и се приближи към Марджи.

— Нали не се опитваш да ме убеждаваш, че не знаеш за чувствата на Джоуди към брат ти?

— Тя е преживяла това увлечение още преди години, така ми каза.

— Излъгала те е. Продължава да е все така влюбена в него, а вие и двамата не забелязвате. Убива я просто да е около него, а ти отгоре на всичко й натрисаш и Кири. Как си мислиш, че ще се чувства, като цяла вечер гледа как Кири се лигави с Коб?

Марджи прехапа устни.

— Но тя каза…

— О, разбира се, ще дойде и ще ти каже, че е влюбена в Коб. — Той поклати глава. — Страхотни инстинкти, Мардж.

— Не ме наричай Мардж!

Той се наведе и дръзко я целуна по разтворените устни. Присви очи, като усети неволния й отговор.

— И за мен никога не си мислила така, нали?

— Ти… Ти си ми братовчед — заекна Марджи.

— Изобщо не съм ти близък роднина, въпреки враждебността на Коб. Един ден ще те метна на рамо и ще те изнеса оттук, и Коб да върви по дяволите. — Намигна й. — До скоро, мила моя. — Обърна се и спокойно излезе.

Когато Джоуди се върна със следващата купчина чинии, Марджи още гледаше безпомощно след него, притиснала ръка към устните си.

— Какво ти е? — попита Джоуди.

— Дерек ме целуна — отговори тя дрезгаво.

— Той винаги те целува.

Марджи преглътна мъчително.

— Не така.

Джоуди вдигна вежди и се усмихна широко.

— Мисля, че беше крайно време.

— Какво?

— Нищо. Би ли отворила миялната машина? Ръцете ми са заети. — Марджи излезе от вцепенението и тръгна да й помогне. — Не позволявай на Дерек да те стресне — каза Джоуди тихо. — Той мисли, че ми прави услуга, ала не е така. Нямам нищо против да помагам с всичко, което мога. Толкова съм задължена на теб и на Коб…