Робърт Паркър - Може би сън

— И това стига. Знаеш дори повече, отколкото е полезно за здравето.

— Благодаря за насърчението, капитане. Пожелавам ти хубавичко да си поживееш, като се пенсионираш.

— Омитай се, Марлоу — рече Грегъри. — Разговорите с теб ме изморяват.

— Прощавай, че ти прекъснах дрямката. Станах и си тръгнах.

Маранята трептеше като мираж над размекнатия от горещината асфалт. Свалих гюрука и подкарах нагоре по Сънсет.

Адска жега. Отворих прозореца на кантората, но отвън нахлу още по-горещ въздух. От топлината сякаш всичко бе замряло. Долу по булеварда все по-рядко минаваха коли, а хората едва-едва местеха крака или се криеха под сенките, ако можеха да ги намерят. По синьото като метличина небе не се виждаше никакъв облак. Бях свалил сакото и жилетката си и час по час отивах до умивалника в ъгъла да наплискам лицето и врата си с хладката вода от чешмата. Това бе един от онези горещи дни, когато членовете на семейството започват често да поглеждат към гърлата на своите близки, когато раболепни счетоводители се зъбят на шефовете си, когато раздразнението се превръща в гняв, гневът в убийство, а убийствата сякаш нямат край.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Бърни Олс, главен следовател от областната прокуратура.

— Станало е убийство някъде около Бевърли Глен, близо до Стоун Каньон Резервоар — рече той. — Сигурно ще искаш да дойдеш с мен и да хвърлиш един поглед.

— Във всеки случай по-добре, отколкото да седя тук и да се пека на бавен огън.

Десет минути по-късно Олс ме взе от ъгъла на Кауенга. По всичко личеше, че не бърза. Не включи дори сирената, когато поехме по булеварда на запад по посока на Бевърли Глен.

Среден на ръст, с руса коса и белезникави вежди, Олс имаше спокойни очи, добре поддържани зъби и по нищо не се отличаваше от останалите средни на ръст мъже, с изключение на това, че бе убил поне девет души, трима, от които са си мислели, че го държат на прицел. Пушеше малка пура.

— Намерили са насечена на парчета жена, в сухо дере на около стотина метра от пътя за Глен Няма много кръв, някои части от тялото липсват. Изглежда, са я убили някъде другаде.

Олс изпуфка облаче дим и горещото течение го понесе към отворения прозорец.

— Не събрахме цялото тяло, тъй че ще трябва да потърсим.

Усетих внезапна тежест в стомаха.

— Успяхте ли да я идентифицирате? — попитах.

— Засега е невъзможно — рече Олс. — Липсва главата, а и двете ръце.

Поехме по Феърфакс и оттам по Сънсет.

— За какво ме повика тогава? Да не би да ти е домъчняло?

— Разбрах, че търсиш Кармен Стърнуд. Тежестта в стомаха ми сякаш се удвои.

— Ъхъ.

— До тялото са намерили дамска чантичка. Всички документи са били взети, но е останал кибрит, върху който е записан телефонен номер.

— На Кармен ли? — попитах аз.

Олс кимна.

— Момчетата от патрула са се обадили веднага.

— Мислех, че това е работа на детективите.

— Човекът се натиска за повишение — ухили се Олс.

Близо до върха на Бевърли Глен, малко преди завоя към Мълхоланд Драйв, бяха спрели четири полицейски коли и две от шерифството на Лос Анжелис. Зад тях, с отворена врата, чакаше линейка, а до нея и пожарна кола. Сигналната лампа на покрива й още се въртеше. Олс се нареди зад линейката и показа значката си на потъналия в пот униформен полицай, който регулираше движението. Измъкнахме се през канавката и проскубаните храсти и диви лози. Въздухът бе наситен с миризмата на напечена от слънцето растителност, на попадали борови иглички и стипчивия мирис на гниещи евкалиптови листа. Склонът, по който се спускахме, завършваше в дере, където се бяха събрали десетина общински служители, включително и съдебен лекар с бяла престилка върху костюма. Възпълен мъж, с врат, преливащ над яката на ризата, той бе приклекнал до покритото с платнище тяло. Когато се изправи, лицето му бе зачервено от напрежение.

— Голяма бъркотия, лейтенант — обърна се той към Олс. Поклати отвратен глава и леко повдигна края на платнището. — Този тип е нямал дори остър нож.

Показа се половината от женски торс, единият крак на който липсваше. Олс не реагира. Лекарят покри отново трупа.

— Това не е всичко — рече той. — Останалото е ей там. — И той кимна към друго платнище. — Нищо не сме местили.

— Чудесно — обади се най-накрая Олс.

— Ще искаш ли да ги видиш?

— Не веднага — рече Олс. — Нещо да кажеш?

— Жената е мъртва — отговори представителят на лекарското съсловие.

— Винаги е по-леко да преглътнеш една смърт с доктор веселяк.