Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

Корд не гледаше към никого. Бекър седеше с безизразно лице, все така наклонил стола си назад, и слушаше внимателно.

Ти съсипа брака ми, после ме заключи като в затвор и се опита да ми замъглиш разсъдъка — не млъкваше Стоуни. Тъничкото й гласче звучеше неумолимо, а като че ли тъкмо поради това и много по-убедително.

— Ти си била — рече Сю на свой ред.

Тя говореше по-високо, както обикновено. Ала звучеше искрено. Пени погледна първо към Стоуни, сетне към Сю. Когато проговори, гласът й бе равен, без никаква интонация.

— Ти — рече тя на Сю, — ти си омъжена за един женкар и пияница. А и ти вече хойкаш и пиеш като него. — Отмести погледа си към Стоуни. — Твоят пък така наречен съпруг е хомосексуалист, педофил при това. А и ти самата се превърна в уличница. — В следващия миг едновременно изгледа и четиримата. Хладен, презрителен поглед. Човек би се уплашил, ако не бе неустрашим мъжага като мен. — Ето го моето семейство. Уличници, пияници, извратени типове. Та вие сте пълни безделници. С нищо не се занимавате, нищо не създавате. Просто смучете от нас като паразити.

Погледнах към Бекър, който я слушаше внимателно, В извивката на устните му се долавяше доволство.

— Пени — обади се Делрой.

— Млъквай — заповяда му тя. — И ти ми причини достатъчно неприятности.

Делрой кимна сякаш в отговор на някакъв свой вътрешен глас. И продължи да се занимава с ръцете си. Пени отново се обърна към сестрите си.

— Би трябвало да сте ми благодарни. Нищо не можех да направя, докато татко беше жив. Скъпоценните му омъжени дъщерички — остави ги да правят каквото си искат, стига да не се развеждат. Остави ги на мира. Грижи се за тях. Ако загазят, накарай Делрой да замаже нещата. Защо според вас задържахме Делрой толкова години? За да почиства кочината.

— А после таткото умря — тихо вметна Бекър.

— И аз се опитах да почистя кочината веднъж завинаги. Да ги отърва от съпрузите, които ги подтикваха към покварата. Да ги приуча да бъдат чисти, дори ако е необходимо, насила.

— Също като теб — още по-тихо вметна Бекър.

Досещах се, че се опитва да насочва бликналите думи.

Това беше голям риск. Съществуваше опасността да прекъсне потока на мисълта, тя да се опомни и да се овладее. Делрой обаче не бе съумял да я спре, затова бях съгласен с Бекър. Тя не можеше да се спре, тъй че можеше поне да бъде насочвана.

— Точно така — продължи тя, — като мен. Та аз бях идеалната дъщеря, за бога. Красива, умна, винаги готова да помогне, разумна в бизнеса, очарователна към всички. Татко казваше, че моите гени май били съвсем различни. — Усмихна се. Гледката не беше приятна. — Кучият му син, дори не бях негова любимка, никога не ме предпочете пред тях. Харесваше тези две безполезни крави точно толкова, колкото харесваше и мен.

Човек оставаше с чувството, че не за пръв път изрича тези думи, все едно че по памет възпроизвеждаше дълго таено недоволство, което сама си бе повтаряла хиляди пъти. Ето че внезапно спря, сякаш това бе всичко, което е запомнила. Никой не проговори. Чух кобурът на полицая отново да проскърцва от смяната на позата. Бекър погледна към мен.

— После си разбрала, че има опасност той да даде бизнеса другиму — казах сякаш на себе си. — Ето защо двамата с Делрой сте инсценирали стрелбата по конете. Хитро хрумване за един способен аматьор. През цялото време се е налагало да се усмихваш, да играеш започнатата игра, когато баща ти ме нае да разследвам какво става. Стигна дотам да унижиш Делрой в мое присъствие, за да повярвам, че си готова да ми помогнеш.

— И защо според теб мистър Делрой ще участва в толкова нескопосан замисъл? — засече ме Пени.

Седеше вече съвсем сковано, дори устата сякаш не й се подчиняваше. Но гласът й бе напълно спокоен.

— Защото сте били любовници — отвърнах й аз.

Пени се изсмя. Звукът сякаш бе още по-неприятен от изражението на разтегнатите в усмивка устни.

— Мистър Делрой и аз? Но моля те. Той работеше за мен, нищо повече.

— И следваше твоите заповеди, когато затвори сестрите ти?

— Да.

— А когато се опита да ме убие?

— Не.

— Защо се опита да ме убие?

— Нямам представа. Навярно е убил баща ми и се е уплашил, че можеш да го разкриеш.

— Всъщност скоро щях да разкрия, че ти си го убила.

— Не съм.

— Значи според теб Делрой го е извършил?

— Не знам. Ти ми зададе въпрос и аз ти отговорих с предположение. Не зная какви са мотивите на мистър Делрой за едни или други негови действия.

— Обичаш ли го?