Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

Пени се намръщи. Какъв ужас!

— Теди Сап е гаден педал — натърти Делрой.

— Което едва ли ще се отрази неблагоприятно на достоверността на свидетелските му показания — отвърна Бекър. — А теб май те очаква доста продължително време на топло.

Бекър се размърда на стола си, за да се намести по-удобно. Делрой си седеше неподвижно и продължаваше да мълчи. Стиснатите му една в друга ръце бяха спокойно отпуснати на масата.

— Искам да знам защо си се опитал да убиеш мистър Спенсър — продължи Бекър.

— Това обвинение ли е? — сепна се Делрой.

— Още не. Ти си служил в полицията. Знаеш, че при предявяване на обвинение трябва да ти прочетем правата и да ти дадем възможност да си вземеш адвокат, а адвокатът няма да допусне да изтървеш дори една дума, тъй че тогава едва ли ще можем двамата да измислим каквото и да било.

— Значи мога просто да стана и да си изляза оттук, така ли?

Бекър на свой ред забави отговора. Погледна ме. Аз се отлепих от стената, пристъпих една-две крачки и се подпрях на вратата. Бекър се усмихна.

— Можеш, естествено — едва сега отвърна той.

Делрой ме погледна, сетне погледна към Бекър и не направи никакво движение.

— Долтън — обади се Пени, — не разбирам аз какво правя тук.

— Надявахме се да накараш мистър Делрой да бъде откровен с нас — отвърна Бекър.

— Джон, аз наистина се надявам да бъдеш напълно откровен с шериф Бекър — пропя момичето.

Делрой се усмихна по-скоро на себе си, но нищо не каза. Изглеждаше изцяло погълнат от кокалчетата на сключените си пръсти.

— Може би ще можеш да ни кажеш какво е трябвало да прави мистър Делрой по времето, когато се е опитвал да убие мистър Спенсър — обърна се Бекър към Пени.

— Всъщност Джон нямаше някакви определени задачи. Той и неговите хора осигуряваха охраната на семейството и на бизнеса.

— Бизнесът ще рече „Трите кобилки“.

Пени кимна в отговор.

— А семейството ще рече ти и двете ти сестри.

— Да.

— Доколкото си спомням, наскоро се наложи Спенсър да спасява двете ти сестри от охраната, осигурявана от мистър Делрой.

— Мистър Спенсър е действал, воден от погрешна преценка. По времето, когато ги отвлече, а и сега, струва ми се, те не са в състояние сами да се грижат за себе си, нито пък да вземат решения в свой интерес.

Бекър весело закима.

— Можем и това да обсъдим — рече той. — А имаш ди някаква представа защо мистър Делрой е направил опит да убие мистър Спенсър?

— Абсолютно никаква.

— Джон, ти искаш ли по-лека присъда? — попита Бекър.

Делрой отново се усмихна на себе си някак разсеяно.

Погледна към Пени. Тя не му отвърна и той отново се вторачи в кокалчетата на ръцете си.

— Добре тогава — не се отказваше Бекър. — Мистър Спенсър, бихте ли отворили вратата, за да може Джери да пусне хората отвън.

Отстраних се от вратата, отворих я, подадох глава и направих знак на помощник-шерифа, като посочих с палец стаята за разпити, и отново я затворих.

— Не бива да предполагам, че си помолила мистър Делрой да застреля мистър Спенсър, нали, Пени? — настоя Бекър.

— Долтън, това звучи обидно. — Пени седеше съвършено изправена на стола си. Краката й вече не бяха кръстосани, стъпалата плътно опираха в пода, коленете, опрени едно в друго, глезените също.

— Така е наистина — призна Бекър. — Ще ме прощаваш, но бяхме принудени да направим това предположение.

Пени здраво стисна устни. Вратата зад мен се отвори. Отстъпих встрани и водени от униформения помощник-шериф, вътре пристъпиха членовете на семейство Клайв: Стоуни, Сю, Пъд, Корд, Доли Хартман, Джейсън Хартман и специалната гостенка чак от Сан Франциско Шери Ларк, Пени се вторачи в майка си, но не каза нищо. Помощникът на Бекър — мъж с големи мустаци като някогашен шериф от запада — размести столовете и всички седнаха.

— Остани, Джери — каза му Бекър и той зае моето място до стената, а аз отново подпрях вратата.

— Искам на всички ви да благодаря, че дойдохте — оповести Бекър. — И най-вече на вас, мисис Ларк. Знам, че полетът е много дълъг.

— Нали ми пратихте билет.

Бекър кимна.

— Получихме малко увеличете на месечния бюджет — обясни той кротко. — А сега, за да бъдем всички наясно, искам да заявя, че никой от вас не присъства тук по принуда. Никой не е арестуван, макар да има голяма вероятност това да сполети мистър Делрой.

Пени не сваляше очи от майка си. Делрой все така се взираше в кокалчетата на ръцете си. Всички останали полагаха усилия да не гледат към никого, с изключение на Пъд, който се обърна към мен и ми намигна. Бекър обходи с поглед присъстващите.