Едит Парджетър - Вълче биле

Не можеше да се каже, че сержантът се сконфузи, тъй като постът му бе щит срещу каквито и да било лични унижения. Но той оцени по достойнство този смел човек и се отказа от дръзкото си нападателно поведение.

— Доколкото разбирам, ти си Айфор ап Морган. Аз съм Уилям Уордън, сержант на служба при Гилбърт Прескот, наместника на Шропшир, и преследвам Едуин Гърни по подозрение в убийство. Мое задължение е да го върна на всяка цена в Шрусбъри, където това обвинение е в сила, и аз ще изпълня своя дълг. Ти като старейшина в тази област също си подчинен на закона.

— Но не на английския закон! — възрази спокойно Айфор.

— На закона! Убийството си е убийство по всички закони. Убийство чрез отравяне, старче!

Брат Кадфел хвърли поглед към Едуин, който стоеше неподвижен и пребледнял. Момчето се пресегна, за да стисне възрастния човек за ръката в желанието си да го успокои, но любовта и благоговението, които изпитваше към него, бяха твърде силни, за да намери сили да довърши жеста си. Кадфел го направи вместо него и внимателно хвана кокалестата китка. Каквото и да кажеха и да стореха в този момент, момчето шеше да бъде отведено. След като пред къщата стояха трима и отзад още двама, кой можеше да ги спре? А човекът пред тях беше самоуверен и непреклонен. Той беше в състояние да търси дребнаво отмъщение заради няколко дръзки приказки, но щеше да си пази кожата, изправен пред началник като Берингар, който можеше да си позволи необясними скрупули по отношение на разни престъпници. За предпочитане бе да не настройват ненужно Уордън срещу себе си, след като малко проявено благоразумие можеше да защити Едуин по-успешно.

— Сержант, вие ме познавате и си давате сметка, че аз не вярвам това момче да е виновно в нещо, заради което трябва да отговаря пред закона. Но аз също ви познавам и знам, че ще направите всичко възможно, за да изпълните дълга си. Получили сте нареждане и ние нямаме право да ви пречим. Само ми кажете, Хю Берингар ли ви прати да ме търсите тук? Сигурен съм, че никой не ме следеше, когато излязох от Шрусбъри. Какво ви доведе до тази къща?

Сержантът нямаше нищо против да изтъкне собствената си съобразителност.

— Не, отче, след като вие си тръгнахте, изобщо не възнамерявахме да ви следим, защото смятахме, че се прибирате в манастира си. Но когато Хю Берингар си дойде с празни ръце от глупавото дирене покрай реката и разбра, че сте го търсили, отиде в манастира и там научи, че сте потеглили на север към Ридъкройсо. Хрумна ми, че имението на Бонел е съвсем близо до тези места. Тогава реших да поема нещата в свои ръце и взех тези момчета, за да разберем какво сте намислили. Управителят на имението изобщо не се усъмни, когато един офицер от Шрусбъри пристигна там и попита за отец Кадфел. Че защо? Или пък слугите? Казаха ни, че сте питали как се стига до няколко къщи оттатък хълмовете, и ето ни и нас. Тъй си рекох, появи ли се единият, другият ще е наблизо.

Значи никой не беше съобщил нарочно за беглеца. Това беше утешителна новина за Айфор ап Морган, който щеше да се почувства завинаги опозорен, ако някой негов роднина бе предал гост в собствената му къща. Тази вест бе важна и за Кадфел.

— Значи не Хю Берингар ви е изпратил? „Реших да поема нещата в свои ръце“, казахте. А той какво прави, докато вие вършите неговата работа?

— Спусна се надолу по реката заради някакви други глупости. Мадог Мъртвешката лодка му прати вест рано тази сутрин да слезе при Ачам и той тръгна обнадежден, въпреки че нищо няма да излезе и този път. Тъй че аз се възползвах да сторя каквото си бях наумил, и тази вечер ще му поднеса приятна изненада, когато отново се върне с празни ръце, а завари пиленцето, доведено от мен.

Това звучеше успокоително, защото явно очакваше с нетърпение да представи своя трофей, беше доволен от успеха си и надали щеше да тормози момчето.

— Едуин — каза Кадфел, — ще изпълниш ли онова, което ти кажа?

— Да — отвърна Едуин твърдо.

— Тогава тръгни спокойно с тях и не им създавай неприятности. Ти знаеш, че не си сторил нищо лошо, затова никой не може да те изкара виновен. Уповавай се в това. Когато те предадат на Хю Берингар, отговаряй спокойно на всичките му въпроси и му кажи цялата истина. Обещавам ти, няма да стоиш дълго в тъмницата — дано Господ не ме изоставя и ми помага, помисли си той. — Ако момчето ви даде дума, че ще тръгне доброволно и няма да се опитва да избяга, ще бъде излишно да го връзвате. Чака ви дълга езда, а вие ще бързате, за да стигнете преди здрач.