Едит Парджетър - Вълче биле

От трепета и ропота, които изпълниха църквата, сякаш дори стените от тъмно дърво настръхнаха. Тримата съдии се размърдаха и се спогледаха, но запазиха възхитително самообладание. Главният заяви със същия овладян тон:

— Ние сме длъжни и ще изслушаме всеки, който се яви в този съд с нетърпяща отлагане тъжба, както и да е поднесена тя, със или без съвет от адвокат, но за да е всичко по закон, делото може да изисква известно отлагане. Като имаш предвид това, можеш да говориш.

— Тогава ще започна със земята на Молили. Тук заедно с мен са четирима уважавани мъже, познати на всички присъстващи. Те имат земи, съседни на имението, и общите им граници ограждат девет десети от него. Само останалата една десета граничи с английска земя. И както всички знаят, цялото имение е от уелската страна на граничния насип. Нека моите свидетели да дадат показания в подкрепа на думите ми.

Най-старият каза просто:

— Имението Молили е на уелска земя и откак аз съм на тоя свят, по уелско право на два пъти са се водили дела, свързани с него, макар че бе собственост на англичани. Истина е, че имаше и други дела, гледани в английски съд и решавани според английския закон, но самият Жерваз Бонел на два пъти идва в този съд и се жалва по уелския закон. По моему уелският закон никога не е губил своята сила в която и да е част на тази земя и независимо от това, чия собственост е, тя спада към областта Кънлейт.

— И ние тъй мислим — каза вторият от старейшините.

— На едно мнение ли сте всички? — попита съдията.

— Да.

— Има ли тук някой, който ще каже друго нещо?

Станаха няколко човека, които също подкрепиха ищеца. Единият си спомни, че е бил страна в спор с Бонел последния път, когато делото било за някакъв загубен добитък. Делото му било гледано в същия този съд от други съдии, но сред тях и един от сегашните. Посоченият съдия си спомни случая, без нужда да бъде подсещан повече.

— Съдът приема свидетелските показания на съседите — каза главният съдия, след като потърси мнението на останалите с поглед и кимване. — Няма спор, че въпросната земя се намира в Уелс, и всеки ищец, който предяви иск за нея, се подчинява на уелския закон. Продължавай!

— А по втория въпрос — каза Майриг и навлажни устни, пресъхнали от напрежение — аз заявявам, че съм син на Жерваз Бонел, негов единствен син и единствено дете. Моля онези, които ме познават от люлката, да дадат показания за моите родители и нека всеки тук, който знае истината, да се изкаже в моя подкрепа.

Този път много от присъстващите в църквата станаха един след друг, за да потвърдят: Майриг, син на Ангарад, дъщеря на Айфор ап Морган, бил роден в имението Молили, където неговата майка била слугиня и всички знаели още преди раждането му, че е забременяла от господаря си. Това никога не е било тайна. Впоследствие Бонел хранил и подслонявал момчето.

— Тук изниква една трудност — каза главният съдия. — Не е достатъчно всички да казват, че един мъж е бащата, защото пак може да не е баща. Дори да е издържал детето, това не значи само по себе си, че то е негово. Трябва да се докаже, че самият баща с признал детето за свое. Това е потвърждението, което родът изисква, за да бъдат предоставени на един младеж всички права, това е и потвърждението, необходимо преди наследяването на някаква собственост.

— Няма никаква трудност — заяви Майриг гордо и извади от пазвата си един навит пергамент. — Ако съдът желае да прегледа това, ще види, че в този договор, когато се учех на занаят, Жерваз Бонел ме е нарекъл свой син и е сложил отдолу собствения си печат — той излезе отпред и подаде пергамента на писаря, който го разви и го прочете внимателно.

— Така е, както казва. Това е договор между Мартин Белкот, майстор дърводелец от Шрусбъри, и Жерваз Бонел за един младеж на име Майриг, който да бъде обучен на дърводелство и дърворезба. Платено е и му е отпусната издръжка. Печатът е в ред, младокът е посочен като „моя син“. Няма никакво съмнение, той е бил признат от своя баща.

Майриг пое дълбоко въздух и застина в очакване. Съдиите се съвещаваха полугласно със сериозни лица.

— Съгласни сме — заяви председателстващият, — че доказателството е неоспоримо, че ти си онзи, който казваш, че си, и имаш право да предявиш иск за земята. Но се знае, че е съществувал договор, който не е бил изпълнен, имотът да бъде предаден на манастира в Шрусбъри, и въз основа на това още преди злочестата смърт на човека манастирът прати в къщата управител, който пое грижата за имението. При тези обстоятелства един иск от страна на законно признат син е с изключителна правна тежест, но предвид усложненията трябва да бъде придвижен по законен ред. Има и английски сюзерен, който трябва да се вземе предвид, а също и евентуални искове, които манастирът би могъл да предяви по силата на това, че въпреки неподписания договор Бонел е заявил недвусмислено своята воля. Ще трябва да заведеш дело за собственост, затова те съветваме незабавно да си наемеш адвокат.