Едит Парджетър - Вълче биле

— Трябва наистина да изпратим човек — каза Робърт.

Той си помисли, че поръчението, съвсем естествено, можеше да се възложи на най-опитния билкар и лечител в манастира. Това щеше не само да го отстрани от всякакво общуване с вдовицата Бонел, но и да му попречи да проявява натрапчивата си настоятелност в ровенето около печалния случай, който я бе лишил от съпруг. Приорът обърна среброкосата си величава глава и погледна право към брат Кадфел — нещо, което обикновено избягваше да прави. Кадфел си беше помислил нещо подобно и също се бе възрадвал вътрешно. Сам да го бях скроил, помисли си той, нямаше да бъде толкова успешно.

— Брат Кадфел, по всичко личи, че това е дело за теб, вещия лечител. Можеш ли незабавно да приготвиш всичко необходимо за един болен брат?

— Мога и ще го направя, отче — отвърна Кадфел с такава готовност, че за момент приор Робърт се усъмни в собствената си мъдрост и проницателност.

Защо ще се радва толкова на такъв дълъг път през зимата и на тежката работа, която го чака след това, едновременно като лечител и овчар? А толкова настоятелно се бъркаше в работите на семейство Бонел тук! Но разстоянието бе сигурна гаранция, от Ридъкройсо нямаше да може нищо да направи.

— Надявам се, че няма да е за дълго. Ще се молим брат Барнабас бързо да оздравее и да закрепне. Ако се появи някаква нужда, можеш пак да пратиш вест по конярите от Молили. Послушник Марк достатъчно добре ли е обучен да оказва помощ при по-леки неразположения в твое отсъствие? В случай на сериозно заболяване можем да се обърнем към лекар.

— Брат Марк е всеотдаен и способен — каза Кадфел почти с бащинска гордост, — може да му се има пълно доверие, защото, ако почувства, че не му достигат знания, ше го заяви най-смирено. Освен това разполага с всички билки, които могат да потрябват в този сезон. Постарахме се да се запасим добре и за най-тежка зима.

— Чудесно! Тогава с оглед на неотложните обстоятелства можеш да напуснеш сбора и да се заемеш с подготовката си. Избери си добро муле от конюшнята, вземи си храна за из път и не забравяй да приготвиш всичко необходимо за болестта, сполетяла брат Барнабас. Ако има някой болен в лечебницата, когото искаш да посетиш преди тръгване, направи го. Преди да потеглиш, дай на брат Марк съответни напътствия.

Брат Кадфел излезе от залата и остави присъстващите да продължат с обичайните въпроси. Господ все още не е отвърнал поглед от нас, помисли си той, докато се суетеше весело из сушилнята и ровеше по рафтовете за онова, което му трябваше. Лекове за гърло, гърди, глава, мазило за втриване в гърдите, гъша мас и силни билки. Останалото беше топлина, грижа и добро хранене. Там в Ридъркройсо имаха кокошки и собствена дойна крава. И накрая, една вещ, която трябваше да отнесе в Шрусбъри — малкото зелено шише, все още увито в платнената кърпа.

Братт Марк влетя в сушилнята. Пристигаше направо от заниманията по латински под наставничеството на брат Пол.

— Казаха ми, че заминавате и че аз ще ви замествам. О, отче Кадфел, как ще се справя без вас? А Хю Берингар и уликата, която имаме за него?

— Остави това на мен — отвърна Кадфел. — Пътят към Ридъкройсо минава през града. Аз лично ще отнеса стъклото в крепостта. Ти само не забравяй каквото си научил от мен! Добър ученик си, зная. Духом ще бъда с теб всеки миг. Представи си, че ме питаш, и сам ще намериш отговора — хванал в една ръка гърненце с мехлем, той разсеяно протегна другата и ласкаво потупа младата гладка тонзура, обкръжена с остра и гъста сламеноруса коса. — Няма да отсъствам дълго, ще вдигна брат Барнабас на крака за броени дни. Освен това чуй, скъпо момче, както разбрах, имението Молили е съвсем близо до мястото, където отивам, и ми се струва, че отговорът на онова, което искаме да знаем, може да се крие именно там, а не тук.

— Така ли мислите? — попита брат Марк с надежда, забравил за собствените си притеснения.

— Да, и имам нещо на ум… просто смътно усещане, че искаха да се отърват от мен на сбора… А сега ще ти заръчам ето какво: иди в конюшнята, избери ми едно хубаво муле и сложи всички тези неща в дисагите. Преди да тръгна, трябва да свърша една работа в лечебницата.

Брат Рийс седеше на своето място съвсем близо до огъня свит на стола си в блажена полудрямка, но достатъчно буден, за да отваря по едно бдително око при всяка дума или движение наоколо. Беше в добро настроение, радушно посрещна своя гост и лицето му се проясни донякъде, когато Кадфел му каза, че заминава към северозападната част на графството, в кошарите на Ридъкройсо.