Едит Парджетър - Вълче биле

Кадфел се сбогува, без да възрази, възседна мулето си и мина обратно през града към подножието на хълма, където пътят завиваше наляво и стигаше до моста, извеждащ на запад. Поне нищо не беше загубено, Берингар следваше нишката, която му бе посочил. Сега беше време да се съсредоточи върху предстоящото пътуване и да остави временно настрани грижите за Рихилдис и нейния син, докато не направи всичко, което бе по силите му, за брат Барнабас.

Пътят от Шрусбъри до Озуъстри бе един от главните в района и по тази причина доста добре поддържан. Предшествениците от далечното минало, римляните, го бяха прокарали преди много години, по време на своето управление в Британия. Съшият този път продължаваше на югоизток и стигаше чак до Лондон, където крал Стивън сега се подготвяше да празнува Коледа сред своите лордове. Кардинал епископ Албърик Остийски бе зает с провеждането на легатския си съвет за реформите в църквата, както и за вероятното понижение на игумен Херибърт. Но тук, в противоположената посока, пътят бе прав и широк, само на места обрасъл с трева и диви храсти. Минаваше през тучни ливади и гористи местности, за да стигне след по-малко от осемнайсет мили до град Озуъстри. Кадфел го измина с бърз, но равномерен ход, за да не изморява мулето. От там до кошарите нямаше четири мили. Както яздеше на запад в падащия здрач, далечните хълмове на Уелс се издигаха синкави и благородни, а величественият хребет на Беруин се разтапяше в леко забуления небосклон. Преди да се стъмни съвсем, той стигна до къшлата, разположена в една гънка между хълмовете. Ниска и солидна дървена постройка осигуряваше подслон за братята, а отвъд се простираха доста по-големите кошари, където овцете можеха да се приютят от мраз и сняг. Още по-нататък, нагоре по полегатите склонове, следваха виещите се стени на огражденията от сив камък, сред които добитъкът пасеше в това сравнително меко начало на зимата. Ако стърнищата и тревата не стигаха, дохранваха животните с корени и зърно. Най-упоритите все още бяха навън по хълмовете. Кучето на брат Саймън залая и наостри уши — бе доловило тихия звук от копита, които се движеха почти безшумно по обраслата с трева пътека.

Кадфел слезе пред портата и Саймън нетърпеливо изскочи да го посрещне — слаб, жилав и разчорлен, около четирийсетгодишен, но безпомощен като дете при всяка грижа, която не се отнасяше до овцете му. Тях познаваше, както майката познава своите рожби, но болестта на брат Барнабас го бе съсипала. Сега енергично се здрависа с Кадфел в израз на благодарност, че вече не беше сам със своя болен.

— Много е зле, Кадфел, като диша, гърдите му свистят, все едно човек ходи в гората през есента. Опитах се да го оправя с изпотяване, но не успях…

— Сега ще видим — каза Кадфел успокоително и влезе в тъмната, ухаеща на дървесина хижа.

Вътре беше блажено сухо и топло: дървото е най-добрата броня срещу лошото време, щом няма опасност от пожар както тук, в тази пустош. Разполагаха само с най-необходимите вещи, но те им бяха достатъчни. Във вътрешната стая брат Барнабас лежеше в леглото си нито заспал, нито буден, в някакъв мъчителен унес, а при всяко вдишване и издишване гърдите му издаваха особен хрип, точно според описанието на брат Саймън. Челото му бе горещо и сухо, очите — полуотворени и замъглени. Беше едър масивен човек, целият в мускули, с много вътрешна сила да се пребори с болестта. Оставаше тази сила да бъде насочена.

— Ти иди и си върши работата — каза Кадфел, сложи торбата си в долния край на леглото, отвърза я и я разтвори. — Него остави на мен.

— Ще имаш ли нужда от нещо? — опита Саймън притеснено.

— Котел с вода на огъня, парче плат и кана, това е всичко. Ако ми трябва нещо, ще си го намеря.

За щастие брат Саймън го послуша и се подчини. Той изпитваше почти детинско страхопочитание към всички, които умееха да си служат с церове. Кадфел се труди над брат Барнабас цяла вечер, без да бърза, на светлината на единствената свещ, която Саймън донесе, когато се смрачи. Сгорещен камък, увит в парче уелски вълнен плат, за краката, продължително и енергично разтриване на гърдите, врата и ребрата с мехлем, приготвен от гъша мас, синап и други сгряващи билки, а след това компрес на гърдите и гърлото с парче от същия плат; студени кърпи на сухото чело и глътка греяно вино с пореч и билки против треска. Дозата бе приета спокойно и равномерно, с облекчено дишане и разхлабени мускули. Болният потъна в неспокоен сън, но в полунощ потта потече като дъжд и постелята подгизна. Когато кризата отмина, двамата грижливи болногледачи повдигнаха брат Барнабас, измъкнаха одеялото изпод него и постлаха ново, увиха го отвсякъде с друго и метнаха отгоре му още топли завивки.