Едит Парджетър - Вълче биле

— Иди да си легнеш — каза Кадфел доволен, — той вече е много по-добре. Призори ще се събуди гладен.

Сбърка с няколко часа, защото брат Барнабас спа почти до пладне на другия ден, след което се събуди с ясен поглед и леко дишане, ала немощен като новородено агне.

— Не бери грижа за това — успокои го брат Кадфел весело. — И да се изправиш на крака, няма да излизаш навън поне още два-три дни! Сега имаш време да помързелуваш. Двама сме достатъчни, за да гледаме овцете.

Брат Барнабас, почувствал безкрайно облекчение, с радост се възползва от съвета. Яде, първо неуверено, защото треската го бе оставила без вкус, но после с все по-голямо блаженство, бързо прераснало в свиреп глад.

— Най-добрият знак, че се оправя — каза Кадфел. Човек, който яде обилно и с удоволствие, вече е на път да оздравее.

И те оставиха болния отново да заспи със същото блаженство, с което се бе нахранил, и излязоха навън при овцете, пилетата, кравата и останалите обитатели на кошарата.

— Добра година — каза брат Саймън, като гледаше със задоволство дългокраките жилави планински овце.

Уелски овце, помисли си Кадфел, зареял поглед на югозапад, където в далечината се издигаше дългият хребет на Бъруин — с издължени, горделиви, непроницаеми глави, остър слух, проницателни и мъдри жълти очи, които биха могли да смутят и светец.

— Все още има паша с тази трева, която никне и досега, пък и те понатрупаха лой на стърнището след жътва. Имаме и листа от цвекло, които също са добър фураж. Ако не стегне тежка зима, когато ги стрижем, руното им ще е по-добро от други години.

От билото над оградените с каменни стени кошари брат Кадфел отправи поглед на югозапад, където дългият хребет се гмурваше в низините между хълмовете.

— Тъй като гледам, имението Молили се намира някъде там, в скътаните до възвишенията земи, нали?

— Там е, на три мили се пада по околния път. Самата къща е навътре между склоновете, а земите са открити на югоизток. Чудесно имение за тези места. И като потрябва да пратя вест в манастира, много се зарадвах, щом научих, че в Молили вече имало наш управител. Някаква работа ли имаш там, братко?

— Трябва да проверя нещо, но това ще стане, когато брат Барнабас укрепне и можете да се справяте без мен — той се обърна и хвърли поглед на изток. — Дори и тук сигурно сме на миля, че и повече в уелска земя според стария граничен насип. Нали не съм овчар, досега не съм бил по тези места. Аз самият съм от Гуинед, от другата страна на Конуи. Но и тези хълмове ми напомнят за родния край.

Имението на Жерваз Бонел сигурно се падаше още по-навътре в уелските земи от тези хълмисти пасища. Бенедиктинците нямаха голямо влияние в Уелс, уелсиите предпочитаха собственото си древнокелтско християнство, уединеното убежище на оттеглилия се в отшелничество светец и шепата келтски свещеници пред ловките и мощни религиозни общности, свързани с Рим. На юг нормандски авантюристи, които нямаха нищо общо с църквата, бяха проникнали доста по-навътре, но тук Молили, както се беше изразил брат Рийс, наистина бе като трън, забит дълбоко в плътта на Уелс.

— Дотам не е много път — обясни брат Саймън, изгарящ от желание да помогне. — Нашият кон е стар, но държелив, пък и ние не го товарим кой знае колко. Аз мога и сам да се оправям, тъй че, ако решиш, можеш да тръгнеш още утре.

— Първо да видим как ще се почувства брат Барнабас.

След като бе преминала треската, брат Барнабас се възстановяваше много бързо. Привечер вече му омръзна да лежи и настоя да стане и да се опита да походи из стаята. Собствените му сили и здравото сърце бяха основното, което щеше да му помогне да се изправи на крака, въпреки че пиеше прилежно всички лекове, които му даваше брат Кадфел, и дори се съгласи още веднъж да му намажат гърлото и гърдите с мехлема.

— Вече не ми бери грижата — каза той. — В най-скоро време ще съм здрав като бик. И ако още ден-два не бива да се катеря по хълмовете — макар че, само да ме пуснеш, и хуквам, — поне мога да се грижа тук за къщата, за кокошките и за кравата.

На другата сутрин стана, присъедини се към тях за молитва и повече не се върна в леглото, въпреки че, когато двамата настояха, се съгласи да стои покрай огъня и да не се напряга много, а само да опече хляба и да приготви яденето.

— Щом можеш да се справиш сам през деня, Сапмън, аз ще тръгвам — каза брат Кадфел. — Ако не се бавя, ще стигна навреме и ще се върна при вас точно за вечерната работа.

Брат Саймън го проводи до мястото, където пътеката се разклоняваше, и го упъти накъде да върви по-нататък. След селцето Кройсо Бак трябваше да стигне до един кръстопът, да завие надясно и оттам насетне да гледа за една лъка между хълмовете. Видеше ли я, трябваше да се отбие към нея и щеше да стигне до Молили. Нататък пътят продължавал на запад за Лансилин, средището на областта Кънлейт.