Едит Парджетър - Вълче биле

— Ще опитам — отвърна Кадфел, — благодаря ви за полезния съвет.

— Тогава ще ме извините, че няма да ви изпратя до портата, и ще ви пожелая тук добър път. Сам ще се оправите по-добре.

Кадфел разбра намека, сбогува се с управителя в дневната, отново прекоси пруста и по коридора отиде в кухнята. Момчето беше там и точно се отдръпваше от пещта с почервеняло лице и с подница, върху която грееха току-що изпечени самуни хляб. Предпазливо се озърна, преди да остави хлябовете върху глинената горница на пещта, за да изстиват постепенно. Не беше нито страх, нито недоверие, а бдителността на диво животно, неизменно нащрек, любопитно и готово да бъде приветливо или подозрително, да изчезне за миг.

— Господ да те поживи, синко! — каза Кадфел на уелски. — Ако вече си извадил всичкия хляб, направи едно християнско дело, ела до портата с мен, странника, и ми покажи пътя до чифлика на Кънфрит ап Рийс или на неговия брат Оуайн.

Момчето се вторачи в него, очите му светнаха от любопитство, задето така благо се бяха обърнали към него на собствения му език.

— Ти си от манастира Шрусбъри, така ли? Монах ли си?

— Да.

— Но си уелсец?

— Като тебе, момко, но не от тези места. Родом съм от долината Конуи, близо до Тревриу.

— Каква работа имаш с Кънфрит ап Рипс? — попита момчето направо.

Сега вече зная, че съм в Уелс, помисли си Кадфел. Един слуга англичанин, ако изобщо посмее да попита нещо, ще го направи по заобиколен път и раболепно от страх да не му отрежат ушите, а това момче говори с мен като равен с равен.

— В нашия манастир — обясни той най-любезно — има един възрастен брат, който преди време е бил познат по тези краища като Рийс ап Грифит. Та той е братовчед на тези двама синове на Рийс. На тръгване от Шрусбъри му обещах, че ще нося поздрави от него на роднините му, стига да ги открия. И докато говорехме за това, той ми даде още едно име. Може би поне ще можеш да ми кажеш дали този човек е жив, защото трябва да е доста възрастен. Рийс имал сестра Мараред, която се омъжила за някой си Айфор ап Морган, после им се родила дъщеря Ангарад, въпреки че, както научих, тя починала преди години. Но ако Айфор е още жив, на него също ще му нося поздрави.

Сред този порой от уелски имена момчето се разтопи в усмивка.

— Айфор ап Морган е още жив, господине. Живее доста нататък, почти до Лансилин. Ще изляза с теб и ще ти покажа пътя.

Той подскачаше леко по каменните стъпала пред Кадфел до портата. Кадфел го следваше, стиснал юздите на своя кон. Погледна на запад между хълмовете, накъдето му сочеше момчето.

— До къщата на Кънфрит ап Рийс е не повече от половин миля, намира се на самия път от дясната страна, дворът е заобиколен с плет. Ще видиш белите му кози в малката оградена ливада. За Айфор ап Морган трябва да продължиш по-нататък. Дръж същия път, докато минеш хълмовете и долината остане в краката ти, после хвани пътеката вдясно, която пресича нашата рекичка, преди да се влее в Кънлейт. Половин миля по-нататък пак погледни надясно между дърветата и ще видиш малка дървена къща. Айфор живее там. Вече е много стар, но и досега си живее сам.

Кадфел му благодари и се качи на коня.

— А пък другия брат — Оуайн — добави момъкът весело, изгарящ от желание да каже колкото може повече, за да бъде в услуга на един уелсец, — ако останеш още два дни, може и да го зърнеш в Лансилин вдругиден, когато ще се събере областният съд, тъй като той има дело, което се отложи от миналото събиране заедно с още няколко. Съдиите сега оглеждат спорните земи и вдругиден трябва да произнесат присъдата. Те гледат да приключат споровете преди Коледа. Чифликът на Оуайн е далеч извън града, но него самия можеш да го намериш в църкбата на Лансилин. Един от неговите съседи преместил граничния камък или поне той така разправя.

Беше казал много, без дори да предполага. Един въпрос, може би най-важният от всички, съвсем неочаквано и лесно бе получил отговор.

Кънфрит ап Рийс — в рода имаше толкова много Рийсобци, че понякога се налагаше да ги изброяват три поколения назад, за да ги различат един от друг — се намери съвсем лесно и нямаше нищо против да прекара деня дори и с един бенедиктински монах, след като говореше уелски. Сърдечно покани Кадфел в дома си и любезният му жест бе приет с удоволствие. Къщата имаше една стая и кухничка, подобна на килер — царството на един самотен мъж. Нямаше следа от друго присъствие освен това на Кънфрит и на собствените му кокошки и кози. Беше здрав набит уелсец с едър кокал, къдрава черна коса, посивяла по слепоочията и оредяла на темето, както и живи блестящи очи сред паяжина от ситни бръчки, обичайни за добросърдечните и весели хора, които живеят на открито. Беше поне двайсет години по-млад от своя братовчед в лечебницата на Шрусбъри. Предложи на Кадфел да го нагости с хляб, прясно козе сирене и сушени сладки ябълки.