Едит Парджетър - Вълче биле

Утрото беше леко мъгливо, но яркото слънце вече разкъсваше пелената. Влажната трева искреше от скреж, който започваше да се топи. Брат Кадфел бе взел коня от хамбара наместо мулето си, тъй като добичето бе изморено след дългия път на север и сега имаше право на отдих. Новият му спътник беше тромав, дорест и грозноват, но приветлив и държелив, готов да се потруди. Приятно беше да язди сам в ранното утро по меката трева между хълмовете, които го връщаха към младостта му. Беше далеч от обичайните задължения, не му се налагаше да разговаря, освен за да поздрави от време на време някоя жена, която цепеше подпалки в двора, или мъж, повел овцете към ново пасище, и това се оказа особено удоволствие, тъй като се улови, че инстинктивно изрича поздрава на уелски. Чифлиците бяха пръснати — далеч един от друг и малобройни, докато не прекоси Кройсо и не навлезе в по-ниски и плодородни земи, където орниците му подсказаха, че вече пристига в Молили. От дясната му страна изникна поточе и го съпроводи до лъката, където се събираха склоновете на хълмовете от двете страни. След една миля поточето вече беше рекичка, която напояваше ливадите по двата бряга и тъмните угари. В горната си част хълмовете бяха обрасли с дървета, а долината гледаше на югоизток към утринното слънце. Хубаво място. Малките участъци на арендаторите бяха спретнати и поддържани. Той навлезе навътре в клисурата, изтеглена назад в една гънка на хълма отдясно и полуобкръжена като с щит от гориста местност, и стигна до къщата на имението. Заобиколена с масивна и висока дървена ограда от колове, тя въпреки това стърчеше над нея, защото бе разположена на височина. Бе изградена от местен камък, сив гранит, с дълъг покрив от плочи, които блестяха като рибешки люспи, докато скрежът по тях се превръщаше в роса. Кадфел прекоси реката по един дървен мост, мина с коня през отворената порта и се озова пред самата къща. Голямо каменно стълбище отвеждаше към входната врата на ката за живеене в левия край. На равнището на земята три отделни врати, достатъчно големи, за да мине през тях каруца, водеха към огромен сводест хамбар, в който можеха да се струпат запаси за цяла обсада. Ако се съдеше по прозорците в островърхия край, над кухнята имаше още едно малко помещение. Прозорците на пруста и на дневната на втория кат бяха големи, с каменни колони, които разделяха крилата. Покрай вътрешната страна на оградата се редуваха плевници, обори, конюшни и складове. Всякакви нормандски лордове, бъдещи наследници и бенедиктински манастири с еднакво основание можеха да копнеят за такава собственост. Рихилдис наистина се бе омъжила не според чергата си.

Къщата се поддържаше от слугите на Бонел, които щяха да продължат да изпълняват задълженията си и при новия собственик. Един коняр дойде да поеме юздите от Кадфел, без да смята за необходимо да попита кой е пристигналият, облечен в бенедиктинско расо. В двора шетаха само няколко човека, те бяха напълно достатъчни — бъпреки че беше внушителна, къщата едва ли се нуждаеше от голяма прислуга за поддържането й. Всички до един бяха местни, разбира се, а това означаваше уелсци също като домашната прислужничка, която бе сгрявала леглото на господаря и бе родила от него незаконно дете. По онова време Бонел може и да е бил привлекателен мъж и освен с дете да я е дарил и с наслада. След това поне я беше задържал, както и детето, макар и просто като предпочитана прислуга, а не като членове на семейството му, не негова кръв. Беше човек, който не вземаше повече, отколкото смяташе, че му принадлежи по закон, но който никога нямаше да се откаже от нещо, попаднало в мрежата му. Човек, отдал по взаимна договореност освободен вилански имот под аренда на гладуващ по-млад син от свободно семейство, а после с подкрепата на закона обявил въпросния арендатор за вилан заради даваната от него повинност и по силата на същия закон лишил потомството му от свобода.

В тази спорна погранична земя и не по-малко спорно законодателство Кадфел се почувства уелсец по душа, но не можеше да отрече, че англичанинът също толкова разпалено бе управлявал според собствения си закон, напълно убеден в правото си. Той не беше зъл човек, само син на своето време и място и бе умрял от насилствена смърт.

Всъщност Кадфел нямаше друга работа в тази къща, освен да поогледа, което и бе сторил. Но въпреки това реши да влезе вътре, изкачи се по външната стълба и се озова в коридора, преминаващ в пруст. Откъм кухнята се появи едно момче, поклони му се и го отмина, явно вземайки го за местен човек, който знае как да се оправи тук. Прустът беше с висок таван, на стената бяха окачени еленови рога. Кадфел мина през него и се озова в дневната. Изглежда, за тук навремето Бонел бе поръчал стенната облицовка, изработена от Мартин Белкот — сделката, станала причина да срещне и да хареса Рихилдис Гърни, някогашната Рихилдис Вон, дъщеря на честен и скромен търговец.