Джеймс Патерсън: Мери, Мери

— И… камера! Екшън! — извика той.

След което хладнокръвно застреля нещастния брадат неудачник отзад в главата, наблюдавайки го как тупва като чувал върху пода на тоалетната. Остана да лежи, без да помръдне. Изстрелът отекна в облицованото с керамични плочки помещение по-силно, отколкото очакваше.

— Хей… какво, по дя…? Какво стана? Хей! — чу се глас и Разказвача се завъртя на пети, сякаш в мъжката тоалетна имаше публика.

Двама служители от киното бяха влезли след него. Явно шумът бе събудил любопитството им. Какво бяха видели?

— Инфаркт — избъбри той, опитвайки се да придаде на гласа си убедително звучене. — Човекът току-що падна. Помогнете ми да го вдигнем. Горкият! Кърви!

Никаква паника, никакво вълнение, никакво разкаяние. Всичко бе чиста проба инстинкт — правилен, погрешен или по средата.

Вдигна пистолета и стреля в двамата театрални служители, както си стояха облещени и слисани до вратата. Щом се намериха проснати на пода, им пусна по още един куршум, за всеки случай. Истински професионалист.

Сега вече наистина целият се тресеше, краката му бяха като Ж-Е-Л-Е, но успя да излезе спокойно от тоалетната.

След това и от Сътън Тиътър, навън по Петдесет и седма, насочвайки се на изток. Всичко му се струваше напълно нереално, сякаш от друг свят, и всичко бе толкова ярко и шумно.

Направи го. Уби трима вместо един. Първите му три убийства. Беше само тренировка, но се бе справил. И знаете ли какво? Можеше отново да го направи.

— Упражненията водят до съвършенство — каза си Разказвача и забърза към колата си. Господи, никога в живота си не бе изпитвал нещо по-хубаво! Това, разбира се, не говореше особено добре за него.

Но само гледайте оттук нататък, само гледайте.

За Мери, Мери животът щеше да бъде съвсем друг.

Разбира се, той бе единственият, който знаеше това. Поне засега.

Мислиш си, че може да убиеш отново съвсем хладнокръвно? безброй пъти се питаше той след убийствата в Ню Йорк.

Мислиш, че можеш сега да спреш това, което си започнал? Така ли мислиш?

Разказвача зачака — почти пет минути на разкъсващо терзание, познато още като дисциплина или професия, или може би страх, — докато стана време за тръгване.

След това се насочи към зоната за убийство. Този път нямаше да бъде само упражнение. Това беше истинска работа и нямаше да умре непознат.

Просто едно лице сред тълпата, присъстващо на прожекцията от три и десет на „Селото“ 2 2 Американски филм от 2004 г., главната мъжка роля се изпълнява от Ейдриън Броуди. — Б.пр. в Уестуд Тиътър в Лос Анджелис. Имаше доста посетители, което бе добре дошло за него, а вероятно и за режисьора М. Найт Шеймалан. Що за име беше това? М. Найт? Самодоволен шарлатанин.

Очевидно Патриша Бенет бе сред хората, дошли да гледат филма на ужасите. Освен това Патриша бе благоволила да посети обикновен киносалон с обикновени зрители, за да си получи необходимата доза кино — колко старомодно. Е, тя бе достатъчно известна, за да си го позволи. Това беше номерът на Патриша. Тя бе известна с това. Дори си бе купила билет предварително — именно така той разбра, че тя ще бъде тук.

Така че това нямаше да бъде упражнение по стрелба. Всичко трябваше да мине гладко, както и щеше да стане. Ни най-малко не се съмняваше. Историята вече бе написана в главата му.

Най-важно бе никой в киното да не го забележи. Затова влезе в салона в дванайсет; после, докато лентата се въртеше, се спотаи в тоалетната и зачака, докато стане три и десет. Късащо нервите изпитание, но всъщност не бе чак толкова непоносимо. Ако някой го видеше, просто щеше да се откаже от мисията си.

Но никой не видя Разказвача — поне така си мислеше, — а и той не видя никого.

В салона имаше повече от стотина зрители или по-скоро заподозрени, нали така? Поне десетина от тях бяха идеални мишени.

Патриша седеше на балкона. Работиш за мен, Патси — помисли си Разказвача. — Прекалено си вглъбена, за твое собствено добро, кучко.

Наблюдаваше я през пътеката на няколко реда зад нея. Усещането беше вълшебно — искаше му се сладостното предвкусване на отмъщението да продължи до безкрай. Ала в същото време желаеше да дръпне спусъка и да се измете от Уестуд Тиътър, преди нещо да се е оплескало. Но какво можеше да се оплеска?

Когато Йоакин Финикс 3 3 Пуерторикански филмов и телевизионен актьор (р. 1974 г.), участвал във филма „Гладиаторът“. — Б.пр. бе промушен от Ейдриън Броуди 4 4 Холивудски актьор, р. през 1973 г. в Ню Йорк, известен от филмите „Кинг Конг“, „Холивудленд“, „Шоуто на живо в събота вечер“, „Пианистът“, „Хляб и рози“, „Нюйоркски истории“. — Б.пр. , той се надигна спокойно от стола и се запъти право към реда на Патриша. Не се поколеба нито за миг.