Димитър Мантов - Хайдушка кръв

— Пий!

— Войводо …

Но войводата вече беше до него, опря дулото на пищова в сляпото му око и натисна главата му към вдлъбнатината в камъка.

— Пий! Пий!

Така му натисна главата, че издайникът и да искаше да се извие встрани вече не можеше — цялото му лице потъна в мътната вода.

— Пий! Юдинско семе! Пий или ще ти пръсна главата!

— Вой… ааа… ъ-ъ-ъ…

Жилав врат има този мръсен издайник. Жилав. Но защо така изведнъж се отпусна? Не, не се отпусна, някак особено се вкаменява. Пръстите му изтръпнаха, той ги разтвори и кехаята се свлече встрани. От устата му започна да излиза пяна. Хъркаше, давеше се, цялото му тяло се гърчеше.

— Давранма — пак извика същият глас откъм глоговите храсти.

Но войводата дори не се обърна.

— Юрюйи!

С голи ятагани в десните ръце и с пищови в левите десетина сеймени едновременно се появиха откъм храстите.

… всичките не мога, само един …

И си избра един наперен сейменин, който най-бързо тичаше и най-силно викаше.

Много барут беше сложил, силно изгърмя и цяло облаче дим се появи.

Сеймените пак побягнаха, като оставиха един труп след себе си.

Войводата захвърли и втория пищов.

Беше забравил да вземе ятагана си И големия си нож бе забравил. Беше с голи ръце. Как, как не се сети, че и той трябва да умре! Та сега чалмалиите могат жив да го хванат. Няма да го хванат!

Той опря длани в камъка и надникна в мътната вода, останала в Кралимарковата стъпка.

… от тука пи издайникът. От същото място ли трябва да пия и аз? От едно и също място ли идва смъртта ни, на издайниците и на хайдутите мъже като мене? Една и съща ли е кръвта ни? Наведе се и пи.

Отровната вода беше блудкава, лигава, но от нея още остана в дъното на длъбнатината и той започна да обира капките с език. Жаждата, която го бе мъчила толкова дълго, сега поне щеше да бъде утолена.

Когато Юмер бей запъхтян изкачи стръмнината и отиде на поляната, потераджиите вече се бяха насъбрали около камъка и гледаха двата трупа.

Той нетърпеливо разбута хората си и припряно запита:

— Кой, кой е гяурският бюлюкбашия?

Най-напред загледа едрия, мустакат мъж, който бе изплезил език и изцъклил очи. Такъв едър и здрав човек трябваше да бъде войводата, който го бе карал нощес с ятагана си да се качва по сто четирийсетте стъпала на джеиевизката кула в Стамбул.

— Този е, беим — рече някой и Юмер бей отмести поглед.

И видя един слаб млад мъж, с дълги коси и светли очи, застинали в ням въпрос към него: защо, войводо, ме уби?

… но аз не съм те убивал. Ти сам се отрови. Аз щях да те закарам в Стамбул, щях да те хваля колко си курназ и ербап, може би щяхме да те обесим или да те посечем, но то е друга смърт …

И за да не гледа повече измъчения, кротко заспал в смъртта си истински войвода, той, търновският войвода аянин, извади пищова си от силяхлъка и го насочи към трупа на издайника.

Премери се бавно, спокойно и натисна спусъка. (… в старите книги е записано, че не се минало много време след смъртта на даскал Тодор войвода и в Тревненския Балкан се появил с още по-голяма дружина Мали Стоян войвода. Ала се появил и издайник, който…)

© Димитър Мантов

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина

Книжното тяло е предоставено от Галя Янакиева.

Публикация:

Димитър Мантов

Хайдушка кръв

Роман

Второ издание

Поредица „Българска историческа проза“

Редакционна колегия: Андрей Гуляшки; Георги Пенчев; Драгомир Асенов; Ефрем Каранфилов; Маргарита Захариева; Петър Динеков; Слав Хр. Караславов; Симеон Султанов

Редактор Иван Вълев

Художник-редактор Веселин Христов

Техн. редактор Васко Вергилов

Коректор Росица Тодева

Издателство „Хр. Г. Данов“ — Пловдив, 1979

Печатница „Георги Димитров“ — Ямбол

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3863]

Последна редакция: 2007-11-12 08:00:00

Мисир — Египет — Б. а.

Бюлюкбашия (т.) — командир на рота в заптийската войска.

Мухтар — (тру.-араб.) — селски старейшина.

Дивит — пачите пера.

Аянин — (тур.) първенец; така бил наричан през различните периоди на турската империя алийският помощник.

аджем — персиец.

сеймекин (т.) — стражар; сейменбашия — началник на стражарите.

меме (т.) — смукало на наргиле или на чибук.