Димитър Мантов - Хайдушка кръв

Ода оладжан … Тъй ще бъде!

И когато потерята замръкна в Балкана и когато бюлюкбашията Назър ага направо каза, че е опасно да нощуват в гяурско селище, Юмер бей се разкая, загдето така необмислено тръгна и той. Назър ага не се отделяше от него — питаше го отгде да минат, какво да правят. Питаше го не само защото положението му на подчинен го задължаваше да постъпва така, но и с тайно облекчение, че д р у г носи цялата отговорност.

Добре, че бяха взели войнишки чадъри. 16 16 чадър (т.) — палатка. Опънаха ги в равнината край една малка река и Юмер бей се настани в най-големия чадър, останал от някакъв везир, минал преди години с голяма ордия през Тирнова и наречен — „везирския чадър“.

Потераджиите бяха някак тихи, нито веднъж Юмер бей не чу висок говор. Може би тъй трябваше да постъпват, за да не привличат вниманието на гяурите — Трявна не беше далече, — но Юмер бей за пръв път в живота си се снишаваше пред гяурска заплаха и му беше тежко и мъчително. Намираше се в земя, подчинена на османлиите, сам султанът му бе дал частица от своята голяма власт, а тук трябваше да се съобразява с гяурите, като че планината беше тяхна.

Тъй е. Изглежда оттук започва властта на оня войвода и на неговия гяурски бюлюк. Сега Юмер бей допускаше, че Тодор войвода е успял да насъбере нови хаирсъзи…

Кафеджията, старецът Мустафа, някога бил ахчия. Докато Юмер бей опъваше чибука и пиеше черно кафе, той набързо стъкми огъня пред везирския чадър, насъбра жарава и извъртя един такъв сладък дюнер-кебап, че пръстите си да изядеш.

Юмер бей привърши вечерята си и отново захапа кехлибареното меме на чибука. И тогава Назър ага дойде при него с ниско темане. Шепнешком, като че се страхуваше и от собствения си глас, той доложи: дошъл е оня, който ще ни предаде хаирсьзкия главатар, иска да му дадем първата кесия злато, казва, че утре заран ще ни заведе при хаирсъзите.

— Гледай никой да не го забележи! Доведи го тук! — и Юмер бей стана от топлото си място край огнището, където кафеджията бе наредил джезветата си за новите каймаклии кафета, които беят и помощниците му щяха да изпият преди лягане.

Вътре в чадъра беше тъмно и Юмер бей запали една голяма лоена свещ. Потърси с очи где да я закрепи и като не откри друго по-подходящо място, постави я в устата на ибрика, който перде-чаушът не бе забравил да донесе тук. Рогозката, върху която аянинът щеше да спи, беше застлана с тънко вълнено чердже, а на черджето бяха сложени две възглавници на кръст. Юмер бей придърпа едната възглавница, седна и кръстоса крака.

Така го завари бюлюкбашията, когато се вмъкна при него, следван от един човек с овчи калпак, нахлупен чак до очите.

Юмер бей направи знак на Назър ага да се оттегли.

Българинът с овчия калпак се приведе в поклон и при това движение калпакът се свлече от главата му.

— Седни — посочи му беят другия край на рогозката, където бе поставен ибрикът с лоената свещ.

— Войвода ефенди, каквото казах, ще го изпълня. Ще ти предам целия бюлюк на даскал Тодор и самия даскал Тодор.

— За какво си дошъл?

— Кесията, войвода ефенди, първата кесия. Тъй се разбрахме в Тирнова с Назър ага.

— Ще я имаш. Само да не ни излъжеш.

— Как тъй ще лъжа, войвода ефенди! За такова нещо лъже ли се!

Юмер бей започна да го разпитва с тънки въпроси, които все заобикалят главното, а всъщност кратките обяснения на разпитвания, събрани в едно, дават най-ясния отговор.

И разбра: този човек лъже. Няма никакъв гяурски бюлюк. Оня войвода е сам. Сам и ранен. Как тогава се е спасил миналия път?

Той пак заразпитва кехаята със същите заобиколни въпроси, все тъй тихо и внимателно. Българинът объркано отговаряше и както бе приклекнал, ту се навеждаше, ту изправяше гръб. Тъмната му фигура през цялото време се движеше в голямата сянка, която ибрикът хвърляше върху копринения плат на везирския чадър.

Усетил, че попада в нова следа, Юмер бей хвърли в ръцете му две кесии злато и някак приглушено, почти приятелски попита:

— Кажи ми кой спаси тогава бюлюкбашията Тодор Кехаята мълчеше.

И да искаше не можеше да отвори уста. Уплаши се. Втората кесия трябваше да получи, когато посочи хайдушкия бюлюк, сред който да се намира и главатарят. Защо сега беят му дава и двете кесии? Та нали може да изчезне и повече да не се яви при тях? Тогава и даскал Тодор ще се спаси …

— Утре заран ще ти дам още една кесия!

Кехаята с трескави движения скри двете кесии в пояса си. Приведе се. Приличаше на тъмно вълмо в сянката на ибрика.