Димитър Мантов - Хайдушка кръв

… Спящ лъв, куц кон и беззъба жена …

Резил е, ама никога не е виждал лъв. Беше слушал и чел за лъвове. В Стамбул имаше лъвове, някои паши и бейове, които бяха живели в Арабистан, за сеир ги донасяха в големи дървени клетки.

И нарисуван лъв не беше виждал — свещенната книга, корана, забранява да се изобразяват живи същества.

Е, как тогава да се пази от лъв, като няма откъде да се появи този звяр?

Но между нефезите ароматичен дим умът му работеше ясно, без следа от тютюнджийско утринно опиянение и той си казваше: не се прави на серсем, Юмер, не си толкова глупав, за да не разбираш какво означава това.

Още те е страх от този спящ лъв — да не се сети за тебе. Да, страх те е, не че може да те погуби — все пак веднъж се мре. Другаде се крие причината за твоята уплаха: ти вече не си годен да живееш в султанския двор.

Откак разбра силата на казаната дума, откак видя и почувствува опасността, която всяка изречена дума крие, ти вече не ще можеш да разправяш весели лакардии. Ще говориш и ще си мериш приказките, а какъв е този весел лаф, който е предварително премерен? Веселият лаф трябва да се роди внезапно, като възглас от нещо хубаво, като отклик на радостта от живота, която постоянно носиш в сърцето си. А где е тя тази твоя радост? Где е безгрижието ти? Признай си, Юмер, поне пред себе си признай, че вече не ще можещ да разправяш както преди масали за Настрадин ходжа или лакардии за изпаднали в немилост паши и везири. Сам познал нещастието и превратността на съдбата, не можеш да се надсмиваш над чуждото нещастие.

ти, гърмян заяк, лисица с отрязана опашка, сойтария, който рядко се смее и живее със свито сърце…

И какво, какво тогава остава?

Цял живот ли … търновски аянинвойвода?

Цял живот ли трябва да гледа тънките сини жилки по ръцете и краката на Бедрие ханъм; да гледа тия бели стени, да чете стиховете от корана, изписани по стените с черна боя и заградени със зелени кръгове… и от време на време да се насилва сам, да се опитва да се весели на моабетите, които търновските бейове правят ей тъй, колкото да се залъгват, че и те могат да бъдат безгрижни.

Тук, в Тирнова, е истинско блато, а там, в Стамбул, е зверилник с един спящ лъв и стотици чакали, които се въртят около него. Кой разумен човек няма да предпочете блатото?

И той усети как краката му залепват в миндера, как нещо лепкаво се появява около кръста му, плъзва и нагоре …

— Беим, ходжата е вече в джамията.

Не бе видял кога сейменбашията е отворил вратата, кога е сторил темане. Тъй е, и темане е сторил, иначе не би могло, без темане никой не влиза тук — в Юмер-бейовото „тук“…

— Кажи на кафеджията да приготви чибуците. На другите — ти знаеш какво е нужно още. И аз ще тръгна с потерята.

Кара Хасан понечи да каже нещо, но замълча. Така трябваше да постъпва в такива случаи, да замълчи, да прикрие мислите си, за да може да оправдае в тъмните ходове на съзнанието си прякорът, който толкова много му беше харесал — Кара Илан. Хитрият Кара Илан.

Нека беят си чупи главата, щом е толкова глупав.

Кара Хасан — Кара Илан беше убеден, че и този път хаирсъзкият главатар ще им се изплъзне. И тогава позорът от неуспешното преследване ще падне не върху омразния на Кара Хасан бюлюкбашия Назър ага, а върху самия аянин. Защо Юмер бей не чака в Тирнова да му донесат в мешинен чувал главата на баш разбойника? Ако ли Назър ага нищо не надрави, тогава никой няма да каже укорна дума за бея, пешкира ще опере бюлюкбашията, когото Юмер бей ще смени като некадърник.

Юмер бей учудено погледна сейменбашията. Защо още стърчи тук? Не чу ли какво му нареди?

— Беим, ами какъв силях ще запашеш? - запита сейменбашията.

Едва сега Юмер бей се сети, че всъщност нищо не е обмислил. Повече не можеше да издържи в тази стая, в този конак, в този град и затова каза, че ще тръгне с потерята.

Да, ще тръгне. И най-скъпото си оръжие ще вземе, Ще се пребори с о н я войвода.

Оборът на войводските атове се намираше до самата войводница. За конете се грижеха десетина сеизи и един баш сеизин.

Когато му съобщиха, че аянинът сам ще предвожда потерята, сеизбашията дълго оглежда атовете. Конят трябваше да е не само красив на вид, но да е и издръжлив. Също и запасният кон. Даже два запасни коня трябва да има под ръка аянинът.

Когато Юмер бей се появи на дървената стълба в средата на двора, вече го очакваше сеизбашията, като държеше поводите на един кулест ат. Няколко сеизи, наредени в полукръг около коня, щяха да помогнат на войводата да се покачи на седлото.