Водата в шадравана, близо до бинекташи 15 15 бинекташи — камък, на който се стъпва, да се възседне кон.
, тихо шумеше.
В късното утро дворът, войводницата и дърветата наоколо искряха с ярка светлина — като че багдадекият хоросан от приемната стая на войводницата се беше разтворил в небесния оджак и слънцето хвърляше бели искри над света.
С подпасано дъно на алените сукнени шалвари, със закопчан на гърдите елек от зелено кадифе, обул меки ботуши от зелен сахтиян, Юмер бей вече бе готов за път. Силяхлъкът му бе набъбнал от оръжия — два сирмени пищова, филдишлия кама и ятаган с позлатена дръжка. Четирима чауши щяха да носят пушките му — две дълги карамфилки и две шишанета, заедно с фишеците и куршумите — по една кожена торба за всяка пушка.
Рано сутринта аянинът пристигна от летния сарай съвсем, скромно облечен, със същите дрехи и остана сега, въпреки че отиваше на тържествена служба в джамията. Разправяха, така правел предишният султан, когато тръгвал на война — даже силяхдарят му бил по-разкошно облечен от него.
С тези мисли Юмер бей слезе по стълбата. Но в ума му нито за миг не се появи досещане, че всъщност целият този шум, всички тези приготовления са, за да бъде заловен един единствен човек. Защото той не вярваше, както се опитваше да го увери онова дкюме кехаята и както повтаряше след него бюлюкбашията, че хаирсъзкият главатар е успял да събере нов голям бюлюк.
Башията на сеизите направи ниско темане и без малко не изпусна поводите на кулестия ат. Теманета сториха и останалите сеизи.
Откъм кадийницата задумка даул, понесе се тънката свирня на зурни. Зурладжиите идваха да придружат шествието на войводския алай.
Сеймените изчакаха Юмер бей да се качи на своя ат и тогава по знак на Кара Хасан всички бързо се метнаха на конете си.
И алаят тръгна.
Зурладжиите, без да спират пред войводницата, завиха по улицата надолу, към Ръската.
На двадесетина крачки след тях бавно пристъпваше конят на Юмер бей. Зад него яздеше Кара Хасан, а отдире идваха четиримата чаушисиляхдари на аянина, следвани от тридесет сеймени, които яздеха в двойна редица.
Турците-сарачи от съседната чаршия на Каябаш бяха затворили дюкяните си и изпълваха улицата чак до Арнаутския хан, който се издигаше от едната страна ыа Ръстата. От другата страна на калдъръмлията мегдан, пред Чифутския хан беше нареден бюлюкът потераджии — всички спешени, застанали до конете си, само бюлюкбашията Назър ага на седлото.
Зурладжиите засвириха още по-високо и пронизително, даулите ситно задумкаха.
Старият ходжа хаджи Ибрахим се появи пред входа на джамията и богомолно вдигна ръце нагоре.
Може би защото противно на обичая си днес беше пил кафе и тютюн на гладно, Юмер бей почувствува, че на стомаха му прималява. Сърцето му биеше ускорено и всичко, което ставаше пред джамията, в самата джамия и после отново пред джамията, се разместваше в съзнанието му като пластове, които ту пропадат, ту се издигат нагоре. От речта на ходжата той възприемаше само отделни изрази, които несъзнателно си повтаряше! Смърт на бюлюкбашията Тудор!
- … и на гяурския му бюлюк!
— … и от куц кон.
— Правоверни, обрязани юнаци! Като тръстика пречупете гяурския инат!
… а нашия, турския рахатлък, нищо не може да развали. Тъй си е. Затова сме господари.
— Синове на войната, окачете тези свещени муски и побеждавайте с тях!
… и все пак не можаха да намерят з л а т о от самия гяурски войвода, да отлеят златен куршум, та веднъж завинаги да се отървем от золумлуците му.
— Ето и на тебе, бюлюкбаши!
Назър ага сам окачи муската куршум на гърдите си.
… а на мене? Няма ли да ми даде? Защо не ми дава муска? Да не мисли, че аз ще стоя настрана? И аз искам да наквася ятагана си в кръв!
— В сражение с гяурите бъдете канкардаш, братя по кръв…
… ода оладжак — и това ще бъде! Ще бъдем братя по кръв. Ще изтребим бюлюкбашията Тудор и гяурския му бюлюк. Целият му бюлюк.
Обаче кой знае защо през цялото време една каменна чалма Се мяркаше пред очите на Юмер бей — от ония, големите каменни чалми, с много извивки, които поставят над гробовете на богати правоверни. А зад чалмата прозираше мраморна надгробна плоча, с дупка по средата, направена по обичая, за да се събира в нея дъждовна вода — да пият птиците, които също са божи създания.
Каменната чалма се развиваше и завиваше, мраморната плоча ту се приближаваше, ту се отдалечаваше. И изведнъж Юмер бей се досети, че всъщност започва сражение между двама войводи. Гяурският войвода и той, търновският аянин, ще се преборят с акъл и калъч.
Читать дальше