Никълъс Спаркс - Писмо в бутилка

Но такава любов не трае дълго — поне такова беше нейното заключение. С течение на годините бракът все по-малко се покриваше с представите ѝ. Двамата с Дейвид станаха зрели хора и се разделиха. Все по-трудно ѝ беше да си спомни нещата, които за първи път ги привлякоха един към друг. Връщайки се назад във времето, Тереза си даде сметка, че всъщност скоро след женитбата им Дейвид стана съвсем друг човек, макар че тя не можеше да определи точно в кой момент беше започнал да се променя. Но какво ли не може да се случи, когато пламъкът на една връзка угасне — а при него той угасна. Случайна среща в магазин за видеокасети, разговор, в който първо се стига до обяд, а после и до хотелите извън центъра на Бостън.

Нечестното нещо в цялата ситуация беше, че понякога Дейвид много ѝ липсваше или по-скоро добрите страни на характера му ѝ липсваха. Беше се чувствала удобно по време на брака си с него — като в легло, в което е спала години наред. Свикна да има до себе си друг човек дори само за да си говори с него или да го слуша. Свикна да се събужда сутрин от аромата на току-що сварено кафе и сега ѝ липсваше присъствието на зрял човек вкъщи. Много други неща ѝ липсваха, но на първо място — интимните им моменти, когато се прегръщаха и си шепнеха един на друг зад затворени врати.

Кевин не беше достатъчно голям, за да я разбере, и въпреки че много го обичаше, това не беше онази любов, от която имаше нужда точно сега. Към Кевин тя изпитваше майчина любов, може би най-силната, най-святата на света, но друг вид любов. До ден-днешен ѝ идеше да отиде в стаята му, след като беше вече заспал, да приседне в края на леглото му и да го погледа. Кевин винаги изглеждаше толкова кротък, толкова красив, когато спеше под завивките си, отпуснал глава върху възглавницата. През деня той непрекъснато беше в движение, но нощем неговото спокойно, спящо телце винаги ѝ връщаше чувствата, които бе изпитвала към него, когато беше бебе. Но дори и тези прекрасни чувства не променяха факта, че след като излезеше от стаята му, тя слизаше долу във всекидневната, за да изпие чаша вино в компанията единствено на котарака Харви.

Все още мечтаеше да се влюби, да си има някого, който да я прегърне и да я накара да почувства, че тя е всичко, което има значение за него. Но в днешно време беше трудно, почти невъзможно, да срещне подходящия човек. Повечето от мъжете между трийсет и трийсет и пет години, които познаваше, бяха вече женени, а разведените като че ли предпочитаха по-млади жени, за да могат да ги моделират точно по свой вкус. Оставаха по-възрастните мъже и макар да ѝ беше минавало през ума, че би могла да се влюби в такъв, пак трябваше да мисли и за сина си. Тя желаеше да има до себе си мъж, който да се отнася с Кевин както подобава, а не да гледа на него като на някой нежелан придатък към жената, с която иска да бъде. Но проблемът беше в това, че по-възрастните мъже имаха по-големи деца и малцина от тях щяха да приемат с охота тепърва да отглеждат тийнейджър през 90-те години. „Аз си свърших моята работа“ — рязко беше отсякъл един неин ухажор. И това сложи край на срещите им.

Тя признаваше, че ѝ липсва и физическата интимност — естественото продължение на любовта, доверието и ласките към човека, който я привлича. Не беше имала интимни отношения с мъж, откакто се разведоха с Дейвид. Разбира се, бяха ѝ се предоставяли такива случаи — за хубавата жена не е трудно да намери някого за леглото, но това просто не беше в стила ѝ. Не беше възпитавана по този начин и нямаше никакво намерение да се променя на тези години. Сексът е нещо много важно, много специално, за да бъде споделян с когото и да е. Всъщност тя се бе любила само с двама мъже в живота си — с Дейвид, естествено, и с Крис, първия истински приятел, който бе имала. Не искаше да увеличава списъка само заради няколкоминутно удоволствие.

Затова сега, докато си почиваше на Кейп Код, сама в света и без никакъв мъж някъде в обозримото бъдеще, реши тази седмица да направи неща само за себе си. Ще прочете някои книги, ще седи с вдигнати нависоко крака и ще изпива вечер по чаша вино, без екранът на телевизора да трепти зад гърба ѝ. Ще напише писма на приятели, с които не се бе виждала и чувала от доста време. Ще спи до по-късно, ще яде много и ще тича за здраве рано сутрин, преди някой да развали удоволствието от самотата ѝ. Искаше да изживее отново чувството, че е напълно свободна, макар и за кратко време.

Освен това смяташе и да пообиколи магазините тази седмица. Но не от рода на „Дж. С. Пени“ или „Сиърс“, нито онези, които предлагаха маратонки „Найк“ и тениски с надписа „Чикаго булс“, а малките магазинчета с дрънкулки, които Кевин смяташе за отегчителни. Искаше да пробва разни рокли и да си купи една-две, които да подчертават фигурата ѝ, просто за да се почувства, че е все още жива и бликаща от енергия. Нямаше да е лошо дори и да отиде на фризьор. Не беше променяла прическата си от години и вече ѝ беше втръснало да се вижда една и съща всеки ден. А пък ако случайно някой приятен мъж я поканеше да излязат тази седмица, може би нямаше да откаже, тъкмо щеше да има повод да си облече новите неща, които щеше да си купи.