Никълъс Спаркс - Писмо в бутилка

— Но ние дори не знаем кои са тези двама души. Не мислиш ли, че ще трябва да поискаме първо разрешението им?

— Точно там е работата, че не можем. Ще говоря с адвоката ни, но съм сигурна, че ще бъде законно. Няма да използваме истинските им имена и след като няма да си приписваме заслугата, че ние сме го писали, нито ще разкриваме някаква тайна, убедена съм, че няма да възникне проблем.

— Колкото и да е законно, не съм сигурна, че е редно. В края на краищата това е лично писмо. Не смятам, че трябва да бъде разпространено, така че всеки да го прочете.

— То е нещо, което предизвиква човешкия интерес, Тереза. Хората обичат такива неща. Освен това в него няма нищо, което да засегне някого. То е просто красиво съчинено писмо. И не забравяй, че въпросният Гарет сам е пуснал бутилката в океана. Той е знаел, че вълните ще я изхвърлят на някой бряг.

Тереза поклати глава.

— Не знам, Диана…

— Е, добре, просто си помисли. Дори преспи с тази мисъл, ако искаш. Но според мен идеята е чудесна.

Тереза наистина се размисли за писмото, докато се събличаше, за да влезе под душа. Улови се, че мислите ѝ се задържат върху автора на писмото, Гарет — ако това беше истинското му име. И се питаше каква ли му е била тази Катерин? По всяка вероятност любима или съпруга, но явно, че вече не е с него. Умряла ли е, или се е случило нещо друго, което ги е принудило да се разделят? И защо писмото е било запечатано в бутилка и пуснато да се носи по теченията на океана? Имаше нещо странно в тази работа. Журналистическите ѝ инстинкти надделяха и тя изведнъж реши, че посланието може и да не значи нищо. Твърде е вероятно мъжът просто да е искал да напише любовно писмо, но да не е знаел до кого да го изпрати. Възможно е също да го е пуснал някой, който да изпитва удоволствие от мисълта, че ще накара някоя самотна жена на далечен бряг да се просълзи. Но докато си припомняше съдържанието, отхвърли тези предположения. По всичко личеше, че писмото е писано от сърце. И то от мъж! През целия си живот не бе получавала писмо с подобни думи, камо ли със същите. Изпращали са ѝ само поздравителни картички със стереотипно препечатани трогателни текстове. Дейвид изобщо не си падаше по писането, както и никой от ухажорите, с които беше излизала. Как ли изглежда този мъж? Дали и като човек е толкова любвеобилен, както внушава писмото?

Тя насапуниса и изплакна косата си и докато хладката вода се стичаше по тялото ѝ, въпросите се нижеха един след друг в главата ѝ. Изтърка тялото си с груба кесия, насапуниса го с овлажняващ сапун и остана под душа по-дълго от обикновено. Най-накрая излезе от кабинката.

Докато се подсушаваше с кърпата, се погледна в огледалото. Не изглеждам зле за трийсет и шест годишна жена с подрастващ син, прецени мислено тя. Винаги е имала сравнително малък бюст и ако това я притесняваше като по-млада, сега беше доволна, защото още не бе почнал да увисва като на повечето жени на нейната възраст. Стомахът ѝ беше плосък, краката ѝ — дълги и стройни от дългогодишното спортуване. Дори бръчиците около очите ѝ не се забелязваха много, макар че това нямаше никакво значение. В крайна сметка тази сутрин хареса външния си вид и отдаде това необичайно лесно заключение на факта, че е на почивка.

Сложи си лек грим, облече си бежови бермуди и бяла блуза без ръкави и си обу кафяви сандали. След час щеше вече да е горещо и влажно, а така щеше да се чувства удобно, докато се разхожда из Провинстаун. Погледна през прозореца на банята и като видя, че слънцето се е издигнало по-високо, се подсети да си вземе и слънчобран. В противен случай кожата ѝ щеше да изгори, а знаеше от опит, че слънчевото изгаряне е един от най-бързите начини да бъде съсипана почивката на море.

Навън на масата на верандата Диана беше сложила закуската — пъпеш, грейпфрут, препечени филийки. Тереза се разположи на стола, намаза си филийка с обезмаслено сирене — Диана отново беше на една от безкрайните си диети — и двете продължиха да си бъбрят. Брайън беше отишъл да играе голф, както щеше да прави всеки ден през тази седмица, и то рано сутрин, защото той пък спазваше някаква схема на лечение. „И ако прекарва дълго време на слънце — поясни Диана, — ще навреди много на кожата си.“

Брайън и Диана бяха заедно вече трийсет и шест години. Връзката им започнала от колежа и когато се дипломирали, още същото лято, веднага след като Брайън започнал работа в една счетоводна фирма в центъра на Бостън, се оженили. Осем години по-късно Брайън станал съдружник във фирмата и те си купили голяма къща в Бруклин, където живеят от двайсет и осем години насам.