Никълъс Спаркс - Писмо в бутилка

Искали да имат деца, но когато минали шест години от брака им и Диана все не забременявала, двамата отишли на преглед. Установило се, че фалопиевите тръби на Диана са тежко увредени и тя не може да забременява. Направили постъпки да си осиновят дете, но минали години, а редът им в списъка все не идвал и накрая загубили надежда. Последвали мрачни години, беше споделила Диана с Тереза, период, в който бракът им бил пред разпадане. Но връзката им, макар и разклатена, издържала и Диана се върнала на работа, за да запълни празнотата в живота си. Започнала работа, когато в редакцията на „Бостън таймс“ жените били рядкост, и постепенно си пробила път нагоре по йерархическата стълбица. Преди десет години станала отговорен секретар на вестника и започнала да взима под крилото си жени репортерки. Тереза беше първата ѝ ученичка.

След като Диана се качи да си вземе душ, Тереза прегледа набързо вестника и погледна часовника си. Стана от стола си и отиде да се обади по телефона на Дейвид. Беше още доста рано — едва седем часа, — но тя знаеше, че цялото семейство е вече на крак. Кевин винаги ставаше с пукването на зората и сега се радваше, че няма да е единственият ранобудник в къщата. Тя закрачи напред-назад, докато изчакваше някой в другия край на линията да вдигне слушалката. След няколко позвънявания чу гласа на Анет на фона на звуци от телевизор и бебешки плач.

— Здравей! Обажда се Тереза. Кевин наблизо ли е?

— О, здрасти! Да, разбира се, тук е. Изчакай една секунда.

Чу се как Анет остави слушалката и извика:

— Кевин, за теб е. Тереза е на телефона.

Фактът, че тя не употреби „майка ти“, я жегна повече, отколкото очакваше, но сега нямаше време да размишлява над това. Кевин беше задъхан, когато вдигна слушалката.

— Привет, мамче! Как си? Как прекарваш отпуската си?

Тя почувства нотка на самота в гласа му, който беше все още креслив, детски, но знаеше, че е въпрос на време и ще се промени.

— Тук е чудесно, но едва снощи пристигнах. Още нищо не съм правила, освен че тази сутрин потичах малко.

— Има ли много хора на плажа?

— Не, но когато се прибирах, вече няколко души тръгваха натам. Ей, кога тръгвате с татко ти?

— След два дни. Отпуската му започва от понеделник и тогава потегляме. В момента се приготвя да върви на работа, за да довърши каквото има. Искаш ли да говориш с него?

— Не, няма за какво. Просто се обадих да те чуя и се надявам, че ще прекараш добре.

— Ще бъде страхотно. Разгледах една брошура за пътуването ни по реката. Някои бързеи изглеждат върховни.

— И все пак, умната!

— Мамо, аз не съм вече дете.

— Знам. Просто успокой старомодната си майка.

— Добре, обещавам. През цялото време ще бъда със спасителната жилетка. — Последва кратко мълчание. — Знаеш, че по време на пътуването няма да имаме телефон, така че до завръщането ми няма да се чуем повече.

— Така и предположих. Но сигурно ще бъде много забавно.

— Ще бъде изумително. Ще ми се да можеше да дойдеш и ти. Щяхме да си прекараме страхотно.

Тя затвори за миг очи, преди да отговори — един от съветите на терапевта ѝ. Всеки път, когато Кевин изразеше желание тримата отново да са заедно, тя много се пазеше да не каже нещо, за което после щеше да съжалява. Постара се гласът ѝ да прозвучи възможно най-оптимистично.

— Ти и баща ти имате нужда да останете известно време само двамата. Знам, че ти много си му липсвал и сега трябва да наваксате за изминалите няколко месеца. И той като теб е чакал с нетърпение това пътуване. — Ето че не беше толкова трудно.

— Той ли ти каза?

— Да, и то няколко пъти.

Кевин помълча малко.

— Ще ми липсваш, мамо. Мога ли да ти се обадя веднага щом се върнем, за да ти разкажа как е минало пътешествието?

— Разбира се. Можеш да ми се обаждаш по всяко време. Ще се радвам да те чуя… — После: — Обичам те, Кевин.

— И аз те обичам, мамо.

Тя затвори телефона, изпълнена едновременно с радост и тъга, както винаги когато той беше с баща си и ѝ се обаждаше.

— Кой беше? — попита Диана зад гърба ѝ. Беше слязла по стълбите, облечена с блуза с тигрови шарки, червени шорти, бели чорапи и маратонки „Рийбок“. Цялото ѝ облекло крещеше: „Аз съм туристка!“ и Тереза едва успя да запази сериозен израз на лицето си.

— Кевин. Аз му се обадих.

— Добре ли се чувства? — Тя отвори гардероба и извади един фотоапарат, за да завърши напълно туристическия си вид.

— Да, добре. Заминават след два дни.

— Аха, хубаво. — Тя провеси фотоапарата на врата си. — Е, след като тази грижа отпадна, идва ред на магазините. Ще трябва напълно да те преобразим.