Джон Клилънд - Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Пропускам нещата, които не са важни в тази история и минавам направо към времето за лягане, когато аз все повече и повече се чувствах запленена от възможностите, които се откриваха пред мен да върша лека работа при тези добри жени; и така, след вечерята мис Феби ми показа леглото и като забеляза, че не смея да се съблека пред нея, както се беше отдръпнала, дойде пак до мен и започна да откопчава нагръдника и да сваля робата ми и скоро ме окуражи да продължа сама, и аз, пламнала от смущение, че съм гола, бързо се мушнах под завивките да се скрия. Феби се засмя и не след дълго се разположи до мен. Тя беше около двадесет и пет годишна по нейни сметки, но въобще не можеше да ѝ се вярва, сигурно беше скрила поне десет години; трябваше разбира се да ѝ се признаят вредни от дългогодишната работа и горещата вода, очевидно вече беше достигнала етапа на застой, когато тези от нейната професия ги понижават до ПОДГОТВЯЩИ представлението вместо УЧАСТВАЩИ в него.

Едва-що тази ценна помощничка на моята господарка си легна, тя, която не изпускаше никой случай за похотливост, се обърна към мен, прегърна ме и ме целуна с най-голямо нетърпение. Това беше ново, това беше странно, но отдавайки го единствено на чиста любезност, и мислейки си, че може да е някакъв лондонски начин за изразяването ѝ, реших да не изоставам и ѝ отвърнах също с целувка и прегръдка, влагайки съвършено невинен плам.

Окуражени от това, ръцете ѝ напълно се освободиха и започнаха да се разхождат по цялото ми тяло с докосвания, притискания, мачкания и по-скоро ме изненадаха с новостта на усещането, отколкото да ме уплашат или обезпокоят. Ласкавите похвали, които съпътстваха това нашествие, също допринесоха за това, щото моята пасивност да бъде подкупена и не знаеща зло, аз не се уплаших, особено от нея, която отстрани всякакви съмнения относно женствеността си, като поведе ръцете ми към чифт провиснали гърди с размер и обем, напълно задоволително доказващи пола ѝ, поне според мен, която никога не беше правила друго сравнение …

И така, аз лежах кротка и пасивна, както тя ме желаеше, докато нейната свобода не събуждаше други усещания у мен, освен някакво странно, неизпитвано дотогава удоволствие. Всяка моя част беше открита и изложена на разпуснатите движения на ръцете ѝ, които обикаляха цялото ми тяло като пламтящ огън и топяха всяка студенина по пътя си.

Гърдите ми, ако това не е твърде дръзка дума за двете твърди, плътни, надигащи се хълмчета, които едва започваха да се показват или да означават нещо, подходящо за докосване, занимаваха и забавляваха ръцете ѝ известно време докато, хлъзвайки се по-надолу, по гладкия път, тя успя да напипа мекия копринен пух, израсъл само преди няколко месеца и украсил могилката на удоволствието с обещание да разпростре благодатния си покров над седалището на най-изтънчени усещания, което бе до този момент седалище на най-безчувствена невинност. Пръстите ѝ си играеха и увиваха около младите влакънца на този мъх, който природата е изобретила наведнъж за полза и украса.

Но незадоволена от тези външни места, сега тя се насочи към главната цел и започна да върти и промъква пръста си, докато накрая успя да го пъхне със сила в най-чувствителното място, но го направи по такъв начин, напредвайки така неусетно, че ме разпали отвъд всяко приличие, затова не можах да ѝ се противопоставя, иначе щях да скоча от леглото и да извикам за помощ при това необичайно нападение.

Сладострастните ѝ докосвания бяха запалили огън в мен, който палуваше по вените ми, но най-силно ме гореше в онзи център, предназначен за това от природата, където за първи път чужди ръце сега опипваха, притискаха и извиваха устните, после ги отвориха, с пръст между тях, докато едно „Ох!“ — израз на болката, която тя ми причини, я накара да поспре, защото девственият проход отказа достъп в дълбочина.

Същевременно изпънатите ми нозе, лениво разтворени, въздишките, бързото повдигане на гърдите ми — всичко заговорничеше срещу мен, сякаш за да увери тази безпътна жена, че нейните действия ми доставят повече удоволствие, отколкото ме обиждат, като в добавка тя ме обсипваше с целувки и възклицания, като например: „О, какво очарователно същество си ти! … Колко щастлив ще бъде мъжът, който пръв те направи жена! … О! Защо не бях мъж!“ … и други подобни, прекъсвани от целувки — бурни и пламенни, каквито не бях получавала никога от другия пол.

Аз самата бях замаяна, объркана и не на себе си; толкова нови усещания ми идваха в повече. Разгорещените и възбудени сетива така се вълнуваха, че ми отнемаха всякаква възможност да мисля; сълзи на удоволствие бликаха от очите ми и малко от малко уталожваха пожара, който бушуваше в мен. Феби от своя страна — градската, чистокръвна Феби, която познаваше всички начини и прийоми за доставяне на удоволствие, намираше, както изглежда, в това упражнение по опитомяване на млади девойки удовлетворение на един от тези своенравни вкусове, за които няма обяснение. Не че мразеше мъжете, не, тя даже ги предпочиташе пред собствения си пол, но когато попаднеше на случай като моя, преситата от обикновените наслаждения, а може би и някакво тайно пристрастие, я настройваше да си доставя най-голямо удоволствие всеки път, когато можеше, без да прави разлика между половете. И сега, напълно уверила се, че с докосванията си ме е разгорещила достатъчно за своите цели, тя леко се изтъркули от завивките и ме видя просната гола с нощница, вдигната до врата ми, а аз нямах нито сили, нито разум да ѝ се противопоставя. Дори руменината ми изразяваше повече желание, отколкото приличие, а в това време свещта, оставена (сигурно неслучайно) запалена, хвърляше ярка светлина върху цялото ми тяло.