— Да, от множество ейви.
— Как? Как ги наричаш?
— Ейви — повтори Андрей и обясни защо.
Копаев го изслуша с интерес — разказът му направи силно впечатление. Попита:
— Разказа ли на Март? Какво мисли той?
— Не зная. Нямахме време за дискусии.
— А ти какво мислиш?
— Ще ми е по-лесно да ти обясня какво не мисля.
— Добре — моментално реагира Копаев. — Какво не мислиш?
Андрей се намръщи, но като погледна Аверян в очите, разбра, че няма да може да отложи разговора „за после“ и каза:
— Не мисля, че ейвите могат да бъдат носители на Разум. Тяхното „интелектуално“ равнище не е по-високо от „интелекта“… мм, да кажем, на вируса на грипа.
— Така ли? Значи са примитивна форма на живот?…
— Знаеш ли… не съм сигурен, че са форма на живот. Разбира се, в нашата интерпретация на понятието „живот“. Не мисля, че начинът на съществуване на ейвите е близък до начина на съществуване на белтъчните тела.
— Да, май че е така — кимна му Аверян. — Той по-скоро прилича на начина на съществуване на електро-кондензатора. Или, да кажем, на електро-акумулатора.
— Не, и това не е.
— Позволете, но… ако тук не подхожда дори такова понятие като „примитивна форма на живот“…
— …Значи има смисъл то да бъде заменено с понятието „сложна форма на предживот“ — прекъсна го Андрей.
— Какво означава понятието „предживот“?
— Нещо вече немъртво, но и още неживо според нашето разбиране.
— Мдам… — измънка Копаев.
Андрей го попита:
— Когато си правил корекцията на видеозаписа… забеляза ли там поне нещо, което да прилича на планета?
— Не.
— Аз — също. Налага се работната хипотеза: ейвите са продукт на еволюцията на извънпланетния предживот. Оскъдните запаси околозвездно вещество, където са „пасели“ колониите първобитни ейви, и щедростта на енергетичния поток са довели до необикновен поврат в еволюцията на протоейвите. Ще си позволим да пофантазираме малко… Да кажем, че в резултат на някакви гравиокинематични причини колонията протоейви преминава от стадий на хаотично натрупване в стадий на змиевидно проточено стадо. По-нататък става по-сложно: змиеобразната форма се преобразува в спирала. Тоест налице е основният компонент на темпор-огъването. Но какво представлява темпор-огъването от интересуващата ни гледна точка? Далечно действие. А практически далечното действие е най-неикономичният вид пренасяне на материята от една област на пространството в друга. И когато навитата на спирала колония протоейви най-неочаквано получава солидна инжекция от нужното й вещество, развитието на колонията се извършва по пътя на затвърдяването на този полезен навик да се навива на спирала. По такъв начин протоейвите първо изсмукват цялото „безстопанствено“ вещество от околностите на своето светило. После се заемат с околностите на чуждите светила. Ето я, така да се каже, на пръв поглед… голата схема. Фролов в основни линии е съгласен с нея, макар че направо се ужасява от примитивизма й. Но, както ти казах вече, ние нямахме време да дискутираме.
— Разбирам — каза Аверян. — За вас къде по-важно е било да обсъдите с всички подробности идеята за Външния приемник…
— А ти откъде знаеш? — полюбопитствува Андрей.
— Е… още не съм загубил някои и други навици.
— С всички подробности… За половин час, та дори и при превъзходна двустранна връзка, тази идея не може да се обсъди подробно.
— Точно така! Ние за седем години не можем да я асимилираме както трябва. Защо Март ти разкри веднага плана за организирането на Първа звездна с помощта на Външния приемник?
Андрей не му отговори. Оглеждайки стереоизображението на сините лампи на ПЛС, той чувствуваше върху себе си втренчения, пробождащ поглед на своя събеседник.
— Можеш и да не ми отговаряш — каза Аверян. — Сега и на децата е ясно, че Външният приемник е дал първия си сигнал за готовност да работи в режима на далечно действие. Познах ли?
Андрей премълча отново. Не защото имаше намерение да крие от когото и да било получената от Март нова информация, а само защото пред далечен път не му се говореше за този далечен (та дори и да е звезден) път. Преди той не можеше и да мечтае за полети към звездите — пределът на мечтите му беше Далечният космос — и предложението на Март да оглави Първа звездна експедиция го завари неподготвен. Това внезапно предложение го зашемети: не знаеше дали да се радва, или да се ядосва. Но, от друга страна, вече му беше ясно, че независимо от собственото си желание ще трябва да участвува в Първа звездна. Останалите екзоти също вече разбираха, че в името на безопасността на човешката цивилизация Земята не може, не бива да приема в своето лоно шестстотин и петдесет екзоти…
Читать дальше