Сергей Павлов - Меките огледала

— Може би успоредно с разрушаването на темпор-обекта вече се извършва и процес на разрушаване на чуждородния стимулатор?…

— Имаше такава хипотеза.

— Е, и?

— Не се потвърди. Вътре в нас нищо не се променя. Изглежда, така ще трябва да доживеем живота си. А той, както ни уверяват специалистите, ще бъде от порядъка на петстотин години. Най-малкото по около триста-четиристотин години на нас с теб са ни гарантирани.

Андрей подсвирна.

— Откровеност за откровеност — каза Копаев. — Получен ли е сигнал за далечно действие?

— Да.

— На какво разстояние е вече Външният приемник?

— На 250 хиляди астрономически единици.

— И така — до Проксима на Центавър остават около 20 хиляди… Далечко ще е новото светило, до което ще се добираме.

— Март казва, че е по-добре да не се бавим с прехвърлянето. На голямо разстояние у темпоролозите могат да възникнат усложнения.

— М-да… Значи скоро тръгваме на път… Кой ще бъде пръв?

— Аз.

— Ще влезеш в историята като първия човек, проникнал през хиперпространството в Свръхдалечния космос.

— Като първия екзот — поправи го Аверян.

— Мисля, че грешиш. Хората — нашите прародители, ще припишат на себе си тази заслуга.

— Имат пълното право — заслужили са го.

— Не съм на себе си — призна си Аверян. — Като при първия скок с парашут: докато се готвиш — ходиш с високо вдигната глава, а като погледнеш отгоре — коленете ти се разтреперват…

За да отвлече другаря си от лошите мисли, Андрей каза:

— В мълниеносния си разговор с Март аз не улових всички тънкости на механиката на увеличаването масата на кораба, който носи външния приемник. Нали ако ВП по принцип копира работата на комплекса „Зенит“-„Дипстар“, работната маса на новия комплекс също не трябва да бъде по-малко от работната маса на „Зенит“.

— Какви ти тънкости! — намръщи се Копаев. — ВП е изстрелян към Центавър с новичък кораб-носител. А по успоредни курсове са изстреляни в същата посока в автоматичен режим кораби-ветерани. По брой са два пъти повече, отколкото е нужно, за да може поне половината от тях да стигнат до границата на 200-хилядите астрономически единици. За там заминаха добре познатите ти „Лунна дъга“, „Констелейшън“, „Варяг“, „Наутилиус“, „Спейсджампър“, „Глория“, „Есмералда“, „Грийн рей“, „Дискъвъри“, „Мираж“, „Фомалхаут“, „Кавказ“… Дори службата за космическа безопасност отдели за това дело два свои крайцера: „Ийгл“ и „Агюмънт“. От новите заминаха „Амур“, „Вилюй“, „Иртиш“ и „Лена“.

— Уха! — искрено се учуди Андрей. — Истинска армада!…

— И цялата тази тълпа от летящи в автоматичен режим кораби в края на краищата трябва според плана да се съедини в едно цяло, да образува работна маса, за да заработи Външният приемник. Ще ни прехвърлят на борда на носителя на ВП като по видеотектор. Ще наречем своя свръхкораб с някое наше, родно име… да кажем, „Слънце“… и пилотируемият етап на експедицията ще започне. На Първа звездна експедиция… А теб, разбира се, ще те назначат капитан на „Слънце“.

— Някога ти ми предричаше, че ще стана капитан на „Тобол“. Помниш ли?

— Помня. Но сега не аз ти предричам, че ще бъдеш капитан на междузвездния рейдер, а…

— А кой?

— Твоята бъдеща жена. Светлана Фролова-Тоболска.

— Интересно — каза Андрей. — Защо си решил, че тя е моята бъдеща жена?

— Да не би… вече да е настояща? — премигвайки невинно, попита Аверян. — Е, стига, успокой се! За настоящата се пошегувах. А колкото до бъдещата… Не мисля, че самата Светлана се е шегувала. Всичко, което се отнася до теб, тя възприема напълно сериозно и това вече е доказано. Нали предсказа годината, месеца и деня, когато ще изплуваш от белите дълбини на темпор-обекта!…

— Продължаваш ли да се шегуваш? — осведоми се Андрей със скучаещ глас.

— Съвсем не! Да не мръдна от мястото си, ако всичко не беше точно така. Да знаеш само какво беше тук, когато тя обяви годината, месеца и деня!… Започнаха всевъзможни приказки, слуховете плъзнаха като змийчета… Накратко казано, Круглов, разбира се, се разяри и се опита да изкорени „средновековното магьосничество“, „безцеремонното шарлатанство“, „гледането на кафе“ в базата, а когато ти наистина изплува в предсказания ден, те обяви за ефимер… Трябва да го извиниш, той действуваше честно, по убеждение…

— Ще го извиня. На междузвездния рейдер ще бъдат нужни добри свързочници. Както между впрочем и добри координатори.

— Добрите свързочници тук са колкото кратерите на Япет. А добър координатор… извинявай, има само един и това съм аз.