Сергей Павлов - Меките огледала

— Скромно и с достойнство казано — похвали го Андрей.

— Аз говоря сериозно! Свързочници в нашия табор има едва ли не повече от десантчици. Толкова много надойдоха за една година! Може и да не повярваш, но факт е, че мнозина буквално горят от желание да дойдат в нашата зона. Днес стана модно да си екзот. Особено когато се изясни, че екзотите са потенциални дълголетници. Смелчаците проникваха в Зоната по всевъзможни пътища, на какъв ли не вид транспорт, с всички позволени и непозволени средства. А веднъж целият екипаж на „Дипстар“ ни дойде на гости в пълен състав! С една дума, стигна се дотам, че след като пусна на Япет всички членове на семействата, службата за космическа безопасност затвори херметически зоната за всички останали. — Копаев помълча малко и добави: — Сега вратата на тази клетка ще се отвори, но по посока към звездите…

— Не, Аверян — вече без да слуша събеседника си, каза Андрей, — ние няма да наречем нашия междузвезден рейдер „Слънце“. Ще го наречем „Великият предходник“.

Андрей докосна с краката си стъклената, осветена в червено повърхност на централния кохертон¤ и почувствува как лапите на транспортното захващане върху бедрата и раменете му се разтвориха. Горе пламна зелена светлина. Андрей огледа сферообразната камера. В нея нямаше нищо особено. Освен може би двуцветното осветление и прозрачните дискове на петте кохертона, в центъра на камерата, които приличаха на подставки на обърнати нагоре с дъното чаши за вино на високи столчета.

Той се размърда по навик в скафандъра да провери дали са свободни движенията му, затвори стъклото на хермошлема си и каза тихо:

— Готов съм!

Отговориха му и още една минута той слушаше предстартовите наставления. Чувствуваше някакво неудобство. Потърси причината и разбра: не беше свикнал преди старта да стои прав, на крака, в нефиксиран скафандър.

— Всичко е наред — със спокоен глас изрече шлемофонът. — На добър път, Тоболски! Стартът е в момента „нула“. Изходът — през синия люк. След хиперпрехода чакаме връзка. Довиждане, капитане!

— Десет — каза автоматът. — Девет, осем, седем, шест…

По-скоро! Четвърт милион космически единици на един дъх!…

— Три. Две. Едно…

„Тръгваме!“ — успя да помисли Андрей и видя как зелената и червената полусфера си смениха местата. Зумерът записука. Последва пневматично изхвърляне. Отляво се отвори синият люк? Люкът на борда на „Великият предходник“.

След един месец екипажът на първия междузвезден рейдер „Великият предходник“ се готвеше да посрещне най-привилегированата група от състава на експедицията.

Андрей стоеше неподвижно в центъра на наблюдателната площадка на рендела. Стиснал зъби, гледаше звездите и чакаше новини от темпоролозите, които отговаряха за хиперпространствения преход. Боеше се дори да погледне часовника си. Когато му съобщиха, че преходът по някакви си причини е отсрочен с пет и половина минути, той се разпореди да предават всички акустични сигнали от приемната камера по канала на общокорабния шпикер и побърза да отиде в най-близкия до люка на ВП-комплекс рендел.

Долови зад гърба си някакво движение, обърна се и видя рендела така препълнен, че нямаше къде игла да падне. Пред него бяха напрегнатите лица на Кизимов, Нортън, Круглов, Йонге, Копаев…

Ренделите на борда на „Великият предходник“ бяха твърде големи, но този не можеше да побере всички желаещи да бъдат по-близо до люка на ВП…

Зумерът изписука. Напрежението достигна своя предел. И изведнъж… детски гласчета-звънчета. Бъбрене, смях. И гласът на Светлана:

— Не се безпокойте, всичко е наред! Просто Петенка за малко да падне от кохертона. Къде ви е изходът?

— Стойте по местата си! — предупреди гласът на дежурния темпоролог. — Ще ви посрещнат и изведат.

В рендела зашумяха и се заусмихваха. Всичко беше наред — медикът и първата група деца по всяка вероятност бяха направили хиперпространствения преход благополучно.

Андрей погледна часовника, премести погледа си върху съзвездието Дева и заслушан в детските гласове, си помисли: „Е, започна се… Заселването на Галактиката…“

Космическата техника от последната четвърт на XX век, естествено, не дава още ясна представа за междупланетните пилотируеми космически кораби на бъдещето. Затова при описанието на междупланетния транспорт на бъдещето авторът на романа „Лунна дъга“ не може да се опира само на терминологията на съвременната космонавтика, а е принуден да използува отдавна приети в речника на морския флот термини, на които придава обаче качествено ново съдържание. За удобство на читателите даваме кратък речник, поясняващ специализацията на космическите кораби (КК) и космическите катери, които се споменават на страниците на романа: