Сергей Павлов - Меките огледала

— И на децата е ясно — повтори Копаев, като превключи нещо на облегалката за ръката, — че нашето пребиваване край Япет свърши. Сбогом, таборе мой… Гледай внимателно — показвам едно от компактните стада на твоите ейви в едър план. Какво ще кажеш?

— Какво трябва да кажа? — попита Андрей, разглеждайки стадото. В центъра му ейвите се бяха сплели в огромна, неравномерна по дебелина, леко изпъкнала платформа. — Искаш да ми дадеш да разбера, че централното струпване прилича на ръка в скафандрова ръкавица, гледана отстрани ли?

— Защо да „прилича“? Та това е образувана от ейви китка на ръка в скафандрова ръкавица.

— Е, и? Аз видях там и други детайли на скафандъра „Снегир“, образуван от стотици и хиляди ейви.

— А цели „Снегири“ не видя ли там? Ето, полюбувай им се.

Копаев рязко увеличи един от участъците на първия кръг на спиралата на ПЛС.

Андрей се вцепени.

По покрития със синкав „обгар“ участък се виждаха безброй правоъгълни ровове и хълмове, които много приличаха на полуразрушени стъпаловидни пирамиди; повечето от хълмовете служеха като постаменти за тъмносини скулптури — също полуразрушени. Оцелелите изваяния на „Снегирите“ стърчаха в безпорядък по ръба на една съвършено перпендикулярна пропаст — като истуканите от Великденските острови.

— Ръстът на „Снегирчетата“ е от порядъка на три километра — съобщи Аверян.

— Да — измърмори Андрей, — внушителни са…

Над скулптурите висеше сребристосин облак разпръснати ейви.

— Не ти ли се струва, че наблюдаваме процеса на саморазрушаването на спиралата?

— Ти така уверено зададе този въпрос, сякаш процесът на саморазрушаването не поражда в теб никакви съмнения.

— Не поражда — потвърди Копаев, показвайки увеличението на диаметрално противоположния участък. — Ето, виждаш ли, навсякъде е същото. Твоят видеомонитор е запечатал трагедията на сдружението на ейвите.

— Как да разбирам това?…

— Като недвусмислена констатация на обстоятелството, че нашето нахлуване сериозно е повредило механизма на жизнеосигуряването на колонията чуждозвездни твари. И се страхувам, че процесът е необратим. Колонията агонизира, Андрей… Поне на мен така ми се струва.

— Ах, на теб ти се струва, ето какво било!… — Андрей почувствува остро желание да се окаже насаме с Копаев в оградения с въжета квадрат на ринга.

— По-кротко! — каза му спокойно Аверян. — Няма да отречеш, разбира се, че широкомащабното слепване на безмозъчните твари в скафандрообразни скулптури сигурно е проява на масов екзотизъм в беззащитната им среда, нали? Представяш ли си за какво става дума? Масов екзотизъм! У нас е единичен, а у тях — масов! Онова, което остави върху тялото на земната цивилизация малка, макар и доста болезнена драскотина, нанесе смъртна рана на тяхното стихийно завило се на спирала безмозъчно струпване.

— Измисляш си — промърмори неуверено Андрей.

Копаев изкомандува на автоматиката на Форума да освети сферообзора. Андрей потърси с очи района на Япет с белезникавия купол на темпор-обекта и се намръщи. Онова, което вчера все още беше гладка, светла полусфера, сега приличаше на мръсносив, равномерно хлътнал остатък от стапяща се преспа…

— Механизмът на жизнеосигуряването на колонията ейви е сериозно повреден — повтори Копаев. — Ти изпълни мисията си не само на разузнавач, но и на спасител на космическите луни. Япет във всеки случай е спасен — тукашният темпор-обект може смело да си поръча реквием.

— По моя вина загива чужд предживот?… — продума Андрей, гледайки Аверян и надявайки се тайно, че бившият функционер на МУКБОПР поне с нещо ще му възрази. — А може би работата е още по-сериозна — може би загива предтечата на чуждозвездна цивилизация?…

— Успокой се — възрази му Аверян. — Ние, земляните, бяхме принудени да се защищаваме. И после… кой ти каза, че спиралата е единствената колония в този район? Между другото, бих искал да предложа на вниманието ти една любопитна панорама… Може би ти ще я обясниш?…

Отначало той не разбра каква „панорама“ освети Копаев на сфероекрана: видя пъстър, разноцветен свят, пронизан във всички посоки от блестящи нишки… Но като забеляза в краищата на някои нишки тъмни правоъгълничета, Андрей бързо се досети:

— Ейви! Нямам представа къде, в каква среда е направен видеозаписът, но това са ейви. Тоест — половинки на ейви.

— Този видеозапис е направен с помощта на микроскоп. Виждаш микроскопичните половинки на ейвите, открити от медиците в плазмата на кръвта на екзотите. Искаш да ме попиташ защо не са били открити веднага ли? Защото половинките ейви се сцепват здраво с тялото на екзота и в резултат взетата за анализ кръв по нищо не се отличава от кръвта на нормалния човек. Единствено само може би с повишеното съдържание на хормони. Екзотът затова и притежава екзотични свойства, защото блестящото вещество на ейвите стимулира рязко почти всички жизнени процеси. Впрочем това странно вещество е способно да оказва въздействие не само върху живата материя — то дори кара металите да променят физическите си свойства.