Сергей Павлов - Меките огледала

Тя млъкна неочаквано, сякаш се бе опомнила и съжаляваше, че бе дала воля на думите и чувствата си. Андрей очакваше това. Бе сигурен, че Светлана ще разбере: тя си е тя, а той е екзот и така всичко се изчерпва. Не са нужни лъжливи ситуации. Заради такива лъжливи ситуации между него и Валентина всичко свърши.

— Значи, казвате, Спика — продума той, за да наруши неловкото мълчание. — Като че ли е така. Когато експериментирах със себе си, се убедих, че възприемам ултравиолетовите лъчи като пламтяща белота. Ако се съпоставят океаните от пламтяща белота, които ме обгръщаха там, и обстоятелството, че Спика е аномално мощен източник на ултравиолетово излъчване, може с голяма вероятност да се твърди, че съм виждал именно Спика. По-точно — нейната ултравиолетова корона. Така предайте на Март при следващата ви телевизионна среща.

— Вече ще се наложи сам да обсъждате с Март подробностите от вашето разузнаване. — С леко махване на ръка Светлана върна зимно-вечерния пейзаж на „прозореца“ и добави: — При това днес, и то твърде скоро. Сякаш в отговор на вашия упрек по повод „заговора на мълчанието“ ние още днес ще започнем да ви включваме в сферата на назрелите дискусии. След час и половина ще имате петдесетминутна връзка непосредствено с Института по пространството и времето.

— Да, време е да се запозная с брат ви — съгласи се Андрей и попита делово: — Кой ще бъде пръв?

— За какво говорите? — не го разбра веднага Светлана.

— За реда на връзките, естествено. Или на въпроса: „Как си?“, който отправяте към брат си, вие два часа чакате търпеливо отговор? 12 12 Информационните сигнали на който и да е вид електромагнитна връзка могат да преодолеят разстоянието между Земята и Сатурн за не по-малко от час дори при най-благоприятното разположение на тези планети относително една спрямо друга.

— Представете си — вече повече от три години между нас има двустранна връзка.

— Тоест как така?…

— Тоест приблизително със скоростта на видеотекторната връзка например между Москва и Ангарск — поясни тя. — Не ме гледайте така недоверчиво — не ви лъжа.

— „Зенит“ — „Дипстар“!… — досети се Андрей.

— Малко по-сложно: Земя — „Темп-2“ на Луната — „Зенит“ — комплекса „Дипстар“ — „Темп-3“ в нашата система. Свръхбързата двустранна връзка между Земята и системата на Сатурн е първият практически резултат от многогодишното изучаване на темпор-обекта.

— Не е малко.

— Да. Но Т-връзката е необикновено скъпо удоволствие и не я използуват често.

— По време на Т-връзката ще се постарая да не допускам дълги паузи — пошегува се разсеяно Андрей.

— Но никой в целия свят няма да ви осъди, ако през следващите петдесет минути двустранна Т-връзка изобщо не спазвате регламента за паузите.

Андрей долови многозначителността на интонацията й и разбра за какво намеква. Едва мърдайки неочаквано вдървените си устни, той попита с надежда:

— Кога? Още днес ли?

Светлана му кимна мълком. Без да сваля очи от нея, той попита:

— Лилия… сама ли ще бъде?

— Виждате ли, Андрей…

— Достатъчно. Може да не продължавате.

— Но вие трябва да знаете! — додаде рязко (почти извика) Светлана. — Когато на всички им стана ясно, че не сте ефимер, администрацията се опита да влезе във връзка с вашата — простете, ще говоря направо — бивша жена. Валентина Николаевна Гуляковска не можа да намери в себе си…

— Гуляковска ли? — прекъсна я Андрей. — Правилно ли чух сегашната й фамилия?

— Да.

— Е… това е последното нещо, което исках да науча за Валентина Николаевна. — Андрей погледна часовника си. — Скоро ли е първата Т-връзка?

— След около четирийсет минути. След два часа пауза е втората. После, разбира се, ако нямате нищо против на първа палуба ви предстои среща с Аверян…

— Копаев ли?! Той тук ли е?!

— Тук са мнозина от вашите познати.

— Светлана, а къде са сега Кизимов, Йонге, Нортън, Лоре? Не питам от празно любопитство… Волю или неволю, но с тях четиримата, предполагам, сега съм в една компания.

— Разбирам ви — Светлана кимна. — Всички екзоти са тук — в този, както се изразяват десантниците, в този „измъчен регион“. Кизимов командува щурмовата група в южния лагер, Нортън — в северния. Йонге решава проблемите на десантно-техническото осигуряване на двата щурмови лагера. А пък Лоре (за учудване на всички) така се е увлякъл от темпорологията, че както казват, имал дори научни успехи. Поне аз съм чувала как Март в разговори с местните темпоролози често се позовава на ефекта на „периферната Т-дивергенция“, за пръв път описан от Жан Лоре. Между другото, именно ефектът на Лоре лежи в основата на изчисленията на темпор-вектора за Т-връзка… Казвам ви всичко това, Андрей, за да ви убедя, че животът на екзота не е така ужасен, както си го представяте на пръв поглед.