Джудит Макнот: Сега и завинаги

С тези думи тя напусна салона, последвана от адвоката си.

Херцогът остана загледан след нея, обзет едновременно от омраза, горчивина и радост. Тази зла стара кучка току-що по невнимание му бе дала онова, което искаше повече от живота си — Виктория, дъщерята на Катрин. Образът и подобието на Катрин. Лудо щастие обзе Чарлз. Но то веднага бе последвано от умопомрачаваща омраза. Тази непочтена интригантка и мръсница щеше да постигне съюза с Уинстън, към който винаги се бе стремяла. Тогава беше пожертвала щастието на Катрин заради този незначителен съюз и сега най-сетне щеше да го постигне.

Гневът, който изпитваше, защото тя винаги постигаше онова, което искаше, почти унищожи радостта от това, че Виктория щеше да дойде в дома му. И тогава му хрумна една идея. Херцогът присви очи и се замисли, после се усмихна.

— Добсън! — извика той иконома си. — Донеси ми мастилница и хартия. Искам да напиша обява за годеж. Погрижи се незабавно да бъде отнесена в „Таймс“.

— Да, ваша светлост.

Чарлз вдигна поглед към стария слуга и изрече ликуващо:

— Тя греши, Добсън. Старата мръсница греши!

— Греши ли, ваша светлост?

— Да, греши! Не тя ще осъществи най-блестящия брак на десетилетието. Аз ще го осъществя!

Това беше ритуал. Всяка сутрин приблизително в девет часа Нортръп, икономът, отваряше масивната парадна врата на великолепната вила на маркиз Уейкфийлд и получаваше от един лакей вестник „Таймс“, донесен от Лондон.

След като затвореше вратата, Нортръп прекосяваше мраморното фоайе и предаваше вестника на друг лакей, който чакаше в основата на голямото двойно стълбище.

— Вестникът на негова светлост — съобщаваше икономът на лакея.

Лакеят отнасяше вестника до трапезарията, в която Джейсън Филдинг, маркиз Уейкфийлд по това време обикновено закусваше и преглеждаше пощата.

— Вестникът ви, милорд — неуверено казваше слугата, поставяше вестника до чашата с кафе на маркиза и отнасяше чинията. Без да каже дума, маркизът взимаше вестника и го отваряше.

Всичко това се извършваше със съвършено синхронизираната и безгрешно изпълнена точност на менует, тъй като лорд Филдинг беше взискателен господар, който изискваше всичките му имения и градски къщи да се управляват като добре смазани машини.

Слугите му се страхуваха от него и го смятаха за студено, всяващо страх, непристъпно божество, на което отчаяно се стремяха да угодят.

Страстните лондонски красавици, които Джейсън водеше на балове, опери, театрални постановки и в леглото си, се чувстваха по същия начин, тъй като той не се отнасяше с тях с повече топлина. Независимо от това дамите го гледаха с нескрит копнеж.

Гъстата му коса бе гарвановочерна. Проницателните му очи имаха зеления цвят на индийски нефрит. Устните му бяха решителни и чувствено изваяни. Груба, сурова сила се излъчваше от загорялото му лице — от правите черни вежди до високомерно издадените брадичка и долна челюст. Дори телосложението му бе подчертано мъжествено. Той беше висок метър и деветдесет, с широки рамене, тесен ханш и силни мускулести крака и бедра. Независимо дали яздеше или танцуваше на баловете, Джейсън Филдинг се открояваше сред другите мъже като великолепна дива котка, заобиколена от безобидни домашни котета.

Както веднъж лейди Уилсън-Смит отбеляза със смях, Джейсън Филдинг бе опасно примамлив като грях и несъмнено също толкова порочен.

Това мнение се споделяше от мнозина. Всеки, който погледнеше зелените му очи, разбираше, че в гъвкавото му силно тяло не е останала нито една наивна или невинна клетка. Независимо от това, или по-точно именно поради това, дамите кръжаха около него като мушици около пламъка на свещ, жадуващи да изпитат огъня на страстта му или да се окъпят в примамливата топлина на някоя от редките му лениви усмивки. Интелигентни омъжени кокетки крояха планове да се озоват в леглото му. Младите момичета мечтаеха да разтопят леденото му сърце и да го покорят.

Някои от по-разумните членове на обществото напомняха, че маркиз Филдинг има пълно право да бъде циничен по отношение на жените. Скандалното поведение на съпругата му, от появата й в Лондон преди четири години до неотдавнашната й кончина, не бе тайна за никого. От момента, в който пристигна в града, красивата маркиза Уейкфийлд често поставяше рога на съпруга си. Всички го знаеха, включително и Джейсън Филдинг, който очевидно не даваше пукната пара…

Лакеят спря до стола на господаря си със сребърна кана с кафе в ръце.